Даниел Апостолов: Спящата Катерица

Докато продължаваха тези сложни социални процеси, времето в една срутена крепост, осветена от лунната светлина, сякаш беше спряло.

Внезапно радиомагиите бяха отказали. Всяка от тях се превърна в малко розово облаче, сподирено от слаба експлозия. Айдъл-стайлите, които до този момент се сливаха скромно с пейзажа, пуснаха корени и за броени секунди в кръг около змейовете израсна непроходим лес от гъсто преплетени бодливи клони. Отгоре остана да стърчи единствено кулата и тънки струйки дим да се извиват по двойки към небето.

„Нула Седем“ сподави поредната прозявка и реши, че все пак няма да е зле да подремне. Вече се унасяше, излегнала се на мистериозно появилото се легло до една от стените и пропусна да види, как противната килия наоколо се превръща в прекрасен царски покой. Един сокол кацна на перваза и отправи влажен взор в усмихнатото спящо момиче. Преди да стори каквото и да е било друго обаче, птицата беше изпепелена от безпощаден пламък. Пепелта от тялото и се разпръсна на ефирния ветрец и на прозореца остана само замисления й скелет. Всичко утихна в зелен полумрак.

На пътеката, която водеше от съседното село до бившата крепост, една прегърбена старица заби в земята колче и окачи накриво изписана табела. После старческите кокали изскърцаха обратно.

Аскър тръскаше раздразнен очилата си за нощно виждане. Те бяха отказали заедно с цялото останало снаряжение.

Криси успя най-сетне да разбуди Далила. Описаха й накратко ситуацията. Вече беше късно да предприемат каквото и да е било.

Ще заобиколим крепостта, — каза тя, — и ще си гледаме пътя.

Речено — сторено. Повървяха така известно време, водейки животните за поводите. Мъртвата тишина се стелеше почти невидима в краката им. Мълчаха потиснати — от предишната им възбуда не беше останало нищо. Принцовете гледаха безсилно отминаващата под стъпките им земя, а Изгубеният Оперативен Работник избърза напред и се потопи в мълчание заедно с Далила. Той първи забеляза белия потник, развян на върха на един от хълмовете отсреща.

Катериците се събраха накуп. Помърмориха малко и след това продължиха. Принцовете захвърлиха неудобните си корони и изтръскаха насъбралия се отдолу пърхот. Ако не съвсем, то почти всичко беше почти в реда на нещата.

Криси развея белия си плащ. Два подскока на хълма оповестиха, че е била забелязана. После белият потник започна да се спуска насреща им.

Неочаквано между Катериците и оперативната група изникна препятствие — дълбока, бурна река бликна от юг, скривайки се сред тъмния лес на крепостта. Завиха срещу течението й и след няколко часа намериха разклатен дървен мост. Аскър отказа да мине по него. „Сглобка“ се направи на много отворен и пропадна в реката. Беше незабавно удавен.

Сега какво ще правим? — провикна се Аскър към Катериците, след което изведнъж разпозна Криси. — Криси! — изкрещя той.

Тя направи същото с неговото име. Приближиха се максимално до водата на двата противоположни бряга. Гледаха безсилно.

Ще измисля нещо! — извикаха двамата с престорена увереност. След това млъкнаха обезкуражени.

Хей, я веднага тук въжето! — излая Аскър. То беше в ръцете му на мига. Завърза за него една безполезна пушка и я запрати със всичка сила над водата. Тя падна на брега и изгърмя. Всички подскочиха.

Вържете го за някое дърво! — извика „Кокиче“.

Тук няма дървета, глупако! — отговори му със стиснати зъби Аскър. Но грешеше. Едно стърчеше до пътеката, служейки на табелата, закована за него, като крак. Криси се наведе, за да прочете, какво пишеше там:

„Към Спящата Катерица“. Стрелка.

В следващия миг Аскър се спря втрещен. Ужасен хлад се плъзна по тялото му. Ръката му сама се вдигна напред, сочейки размиващите се образи на другия бряг. Криси изчезна. Няколко ята прелетни птици се вдигнаха във въздуха. Въздухът изстина и се разреди. Аскър си пое дълбоко дъх и понечи да преглътне насъбралата се слюнка в уста.

Null pointer assignment

Abnormal program termination

System halted

София, 01:10:XX.20.08.1994

© 1994 Даниел Апостолов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/782]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:13

Е, та начинът за това, който разните там програмисти предлагат, е да размениш стойностите на текущия и следващия елемент, при което вече се оказва, че ти трябва просто да разкараш следващия елемент, при което неговият предишен ти е известен — това се оказва, че е текущият. Като го чух не се успокоих, докато не го нарисувах десет пъти, убеждавайки се, че по дяволите, става, въпреки възнегодувалата ми интуиция. Та нещо такова направиха и Белите катерици — седнаха, мислиха два часа, съставиха алгоритъм, разделиха си ролите и разориха хотела. Абе Бели Катерици, какво искаш. К’во можеш да очакваш от Катерици, които слушат Смоуки и рокчета от шестдесетте? б.а.