Даниел Апостолов: Спящата Катерица

Тя му я спелна.

Нещо съм пропуснал да я запомня. — отговори с гузен оттенък Аскър. — Но все пак не всеки може да запомни зодиак с осем хиляди основни зодии.

Родена съм, когато съзвездието О е навлязло в съзвездието Гошо. Това е станало през годината на Морските типове.

Има ли това връзка с онзи тип, дето ни раздаде оборудването?

Да. Той ми е наречен дядо.

Аскър я огледа още веднъж.

Това обяснява, защо си толкова здрава. Винаги съм мислел, че морските типове са късметлии.

Тя се захили.

Продължиха още известно време.

Ами ти? — попита тя.

Аскър. Зодия близнак.

Близнаци?

Не, близнак. Много по-готина зодия. Родените като близнак са страшно надарени, а освен това са и Велики.

О!

Аха. Виждам, че това ти говори нещо.

Да, брат ми е Велик. Само че е зодия Катеричар.

Друго нещо са си все пак Великите зодии.

Ако си забравил и Огошо е Велика зодия.

Възможно е. Само че имаше нещо, че всъщност единствената Велика зодия е зодията Велик и никой не могъл да се роди под нея, защото съзвездието й изгърмяло при някакъв космически катаклизъм. В някакъв професионален зодиак бях чел, че погрешно наричаме Великите зодии Велики. Всъщност те си имали самостоятелно превъзходство, всяка за себе си, и стояли някъде между Великите и Свежите зодии.

Не знам. — катерицата се усмихна. — Не съм се ровила толкова надълбоко.

„Кокиче“ вдигна предупредително ръка. Намираха се в падина между два хълма. Радиомагиите се включиха.

„Стрелкови“, тук „Кокиче“. — каза водещият. — Опасност от засада. Посока едно-нула-нула.

След това повика командира.

„Уплаха“, тук „Кокиче“. Очаквам нареждания.

Ами аз викам да им разгоним фамилията. — предложи Аскър. — Нали сме американци.

Те също. — напомни му „Кокиче“.

Добре тогава. Изтегляме се и после се връщаме тук по същия път. По всяка вероятност, тъй като са американци, те ще се досетят, че сме ги открили и сменяме маршрута и ще се разкарат, за да ни причакат другаде.

Слушам шефе! Край на връзката.

Изпълниха предпазливо маневрата. Аскър наблюдаваше със задоволство, как нагоре по хълма търчат силуети, за да блокират съседния проход.

Хайде сега напред! — изкомандва той. Задвижиха отново. Бяха толкова безшумни, че намаляваха дори шума на дъжда.

Навлизаха в зона на активно действие. Засега не бяха попаднали на други засади, но вниманието им беше максимално изострено. Катерицата и Аскър мълчаха.

Криси Саулър седеше на тревата, подпряла се с ръце назад. Очакваше да дойде ред на нея и останалата част от нейната компания. Това влизаше в правилата на квалификационните състезания — тъй като в ордена винаги се оформяха няколко групи, които движеха заедно и където катериците се разбираха по-добре една с друга, се предполагаше, че е най-разумно, това разпределение да се запази и за по-сложните ситуации от Похода.

В момента всяка една от другите катеричи формации се дуелираше подред със Стария Бор, който, макар и пиян, въртеше рапирата изумително ловко.

Друга част от теста, която щеше да дойде по-късно, включваше демонстрацията на магически умения — да превърнеш жаба в принц, да превърнеш катерица в Катерица, да изглеждаш като американския президент и да яздиш еднорог. Последното по разбираеми причини беше най-трудното за Катериците и изискваше толкова силна способност за внушение, че да убеди нервния кон, че си девствена.

Вече наближаваше нощта. По периметъра на поляната бяха запалени факли, а от общо четирите претендентни групи останаха само две. Беше ред на Криси да си пререже вените, без да се види и една капка кръв. Направи го с няколко уверени движения, след това затвори неестествено сухите бледи рани със заклинание. С този успех разбиха конкурентите си с 42 точки.

Избраха за водач на Похода Далила, опитна Катерица, участвала вече два пъти в него; започна прощалният купон и зрителите, които се бяха наредили да зяпат от другата страна на ограничителното въже, бяха допуснати до отрупаната с кльопачка и пиячка маса. Цяла нощ нямаше да се спи и, както показваше опитът, Походът щеше да започне с голям махмурлук, който да гарантира раздразнителността на участничките. Старият Бор започна да пее парчета на Мърси под съпровода на малък селски оркестър от кийборд, бас, няколко сложни синтезатора и китара. Голямата Катерица се усамоти с една бутилка коняк и припадна някъде след полунощ. Абе въобще, прекарваха си времето адски добре.