Исабел Алиенде: Градът на зверовете

Водачът огледа околността много внимателно и намери счупени клонки, пера, костилки и други следи от хората от мъглата. Стигна до заключението, че индианците са ги довлекли до това място, спасявайки по този начин живота им, защото иначе щяха да умрат, задушени или смазани от Зверовете. Но в такъв случай не можеше да си обясни защо индианците не се бяха възползвали от възможността да ги убият, отмъщавайки по този начин за своите мъртви. Ако беше в състояние да разсъждава, професор Льоблан щеше да е принуден да ревизира още веднъж своята теория относно жестокостта на тези племена, но нещастният антрополог стенеше, проснат по корем на земята, полумъртъв от гаденето и мигрената.

Всички бяха сигурни, че хората от мъглата ще се върнат, и точно това се случи — изведнъж цялото племе изникна от гъсталака. Невероятната им способност да се придвижват в абсолютна тишина и да се материализират за части от секундата им послужи, за да обкръжат чужденците, преди те да успеят да се окопитят. Войниците, виновни за смъртта на индианците, трепереха като деца. Таама се приближи и ги преряза с поглед, но не ги докосна; може би си мислеше, че тези червеи не заслужават истински бой от толкова благороден войн като него.

Ииоми застана отпред и започна дълга реч на своя език, от която никой не разбра нищо, после хвана Кейт Колд за ризата и започна да крещи нещо на два сантиметра от лицето й. Единственото, което хрумна на писателката, бе да хване старицата с шапката от жълти пера за раменете и на свой ред да й крещи на английски. Така двете баби стояха известно време, отправяйки си неразбираеми оскърбления, докато Ииоми се умори, обърна се и отиде да седне под едно дърво. Останалите индианци също седнаха, разговаряйки помежду си, ядейки плодове, орехи и гъби, които откриваха между корените и си ги подаваха от ръка на ръка, докато Таама и неколцина от неговите войни стояха нащрек, но без да нападат никого. Кейт Колд забеляза бебето, което бе пазила, в ръцете на едно младо момиче и се зарадва, че това създание бе оцеляло от фаталното зловоние на Звяра и се намираше отново сред своите.

По обед се появиха Уалимаи и двете деца. Кейт Колд и Сесар Сантос се затичаха да ги посрещнат, прегръщайки ги с облекчение, защото бяха започнали да си мислят, че повече никога няма да ги видят. С помощта на Надя диалогът стана по-лесен; тя можеше да превежда и така някои неща се изясниха. Чужденците научиха, че индианците все още не свързват смъртта на своите другари с огнестрелните оръжия, защото никога не ги бяха виждали. Единственото, което искаха, бе да построят отново селището си на друго място, да изядат пепелта на своите мъртви и да възстановят мира, на който винаги се бяха радвали. Искаха да върнат Рааканариуа на мястото й сред демоните и да изгонят нааб-ите от Окото на Света.

Професор Льоблан, който се беше посъвзел малко, но все още бе замаян от неразположението, взе думата. Беше загубил австралийското си сомбреро с перцата и беше мръсен и смрадлив като всички останали, с дрехи, напоени с миризмата на Зверовете. Надя преведе думите му, перифразирайки ги така, че индианците да не си помислят, че всички нааб са толкова арогантни като това човече.

— Можете да бъдете спокойни. Обещавам, че лично ще се заема със защитата на хората от мъглата. Светът слуша, когато Людовик Льоблан говори — увери ги професорът.

Добави, че ще публикува своите впечатления за това, което бе видял, не само в статия за Интернешънъл Джеографик, а ще напише също и друга книга. Благодарение на него, увери ги той, Окото на Света ще бъде обявено за индиански резерват и защитено от всякакъв вид експлоатация. Те ще видят кой е Людовик Льоблан!

Хората от мъглата не разбраха нито дума от това дърдорене, но Надя обобщи като каза, че този човек е един нааб приятел. Кейт Колд добави, че тя и Тимоти Брус ще помогнат на Льоблан за постигането на неговите цели, с което също бяха приобщени към категорията на нааб-ите приятели. Най-накрая, след безкрайни преговори, за да разберат кои са приятели и кои — неприятели, индианците приеха да заведат всички на следващия ден обратно при хеликоптера. Надяваха се, че дотогава зловонието на Зверовете в Тапирауа-тери ще е отслабнало.

Ииоми, практична както винаги, даде заповед на войните да отидат на лов, докато жените приготвяха огъня и няколко хамака, за да прекарат нощта.

— Ще ти повторя въпроса, който ти зададох преди, Александър: какво знаеш за Звяра? — попита Кейт Колд своя внук.