Виктория Александър - Вярвай

Теса се загледа в Галахад, замръзнал в гнева си. Дори и неподвижен, той беше внушителен, излъчваше сила и увереност. Мисълта, че прекарва последните си дни като стар нещастник, беше повече от това, което можеше да понесе.

— Съществува възможност да не открием Граал, нали?

— Съвсем реална възможност.

Тя погледна към магьосника.

— А съществува ли въобще?

— Трябва да вярваш, скъпа моя.

Тя пристъпи към неподвижната фигура на Галахад и го загледа. Никога не бе срещала такъв мъж и се чудеше дали въобще на земята имаше друг като него. Вероятно не. Той беше единствен по рода си.

— Винаги съм срещала затруднения да вярвам в неща, които не могат да се видят или докоснат. Винаги съм имала нужда от доказателство, за да повярвам.

— Знам. — Мерлин въздъхна. — Това е едно от най-лошите ти качества. Така или иначе, доста е забавно да те гледам как променяш мнението си.

Прииска й се да погали лицето на Галахад. Само за да се увери, че е истински, разбира се. Не че изпитваше нужда да го докосне.

— Не съм променила мнението си.

Мерлин се подсмихна.

— Не вярваше във всичко това, преди да се срещнем. А сега вярваш. Има още много, което трябва да научиш за вярата и за това, кое е истинско и кое — не, преди дните ти тук да изтекат.

— Още? — Тя отмести погледа си от рицаря и се обърна към Мерлин. — Колко още?

— Ако ти кажа, няма да е толкова забавно.

Очите й се разшириха.

— За кого?

— За мен.

Теса изпъшка.

— Трябваше да се досетя. Едва ли мога да си представя, че аз ще се забавлявам особено. Защото, в случай че не си забелязал, той въобще не се радва на това, че ще бъда с него.

— Ще го преодолее.

— И още нещо — защо гатанка?

— Гатанки, поеми, загадки, така стават тези неща. Това е търсене. Велико, благородно и добродетелно. Това е от онези приказки, разказвани през вековете, и саги, предавани от баща на син. Това не е просто обикновен лов. Подобно начинание изисква поне една гатанка, която трябва да се разгадае.

— Е, извини ме, че не знам правилата. — Теса се втренчи в него. — Това е първото ми търсене. Надявах се на нещо малко по-конкретно от тъпи поетични фрази за илюзии и неверници.

— Аз пък си мислех, че е доста добре написано — промърмори Мерлин.

— Очарователно. Но какво означава?

— Наистина ли очакваш да ти кажа?

Проблесна мъничка надежда.

— Ще ми кажеш ли?

Мерлин изсумтя.

— Едва ли.

— И аз така си помислих. — Тя го гледа замислено известно време. — Но какво ще кажеш да ми помогнеш мъничко?

— Как да ти помогна?

— О, не знам. Нищо важно. — Говореше така, сякаш не я интересуваше особено какво би й казал. — Да видим. Може би нещо като… о… да кажем… карта?

— Карта?

— Разбира се, карта. — Тя се опита, но не можа да скрие нетърпението в гласа си. — Нали се сещаш, като например, карта за съкровище. Нещо просто. Може би някаква пътна карта с отбелязани важни места?

— На която да е отбелязано точното място с „X“, а? — Гласът му беше замислен.

Заля я вълна от облекчение.

— Би било чудесно.

Той сбърчи вежди.

— Но как мислиш, дали ще е достатъчно?

— Ами, да. Всяко нещо би било от полза — каза бавно тя. Какво ли беше намислил?

— А може би някакъв атлас, вместо обикновена карта?

— Атлас?

— Разбира се. С картинки на мънички рицари на коне, посочващи пътя към Граал? — Гледаше невинно, но в погледа му проблясваха закачливи искри.

— Много смешно, Мерлин.

Той не й обърна внимание.

— Или може би трябва да оставя картата настрана и вместо това да сложа пътни знаци? Пресечката към Граал, трийсет мили. Или още по-добре — билбордове. Представям си го. — Той вдигна ръце, сякаш очертаваше знак. — „Това е пътят към Граал. Поемете по Кинг Авеню, минете покрай двата блока. Чисти стаи за почивка.“

— Нека ти кажа нещо, мистър Магьосник, тази епоха наистина има нужда от чисти стаи за почивка. Бил ли си в онова нещо, което тук минава за баня?

— Проклетото Средновековие!

— Знам! Трудно е да не се забележи! Просто те помолих за помощ. — Теса изсумтя. — Не е необходимо да си толкова гаден.

По лицето му пробяга раздразнение.

— Това е търсене, Теса. Но не търсене на съкровище. Не е игра. Отговорът не е толкова прост.

— Не разбирам. Знам, че искаш Галахад да успее. Защо не искаш да ми помогнеш?

— Дадох ти гатанката.

— Страхотна помощ, няма що!

— Това е чудесна гатанка.

— Смърди.

— Тя казва всичко, което трябва да знаеш.

— Но ако не мога да го разбера?