Виктория Александър - Вярвай

— Какво да се промени? — сопна се Галахад.

Вълшебникът въздъхна.

— Само детайлите могат да се променят. Цялостната картина трябва да остане същата.

— Какво да остане? — Гласът на Галахад се извиси. Очите й се разшириха и тя се втренчи в него.

— По дяво… — Погледът й се впи в очите на Мерлин. — Той не е успял, нали? В истинския живот, първия път, когато тази история се е разиграла, той се е провалил… нали? Защо не го разбрах по-рано? — Плесна се с ръка по челото. — Сега всичко ми е ясно.

— А на мен нищо не ми е ясно! — Ревът на Галахад изпълни стаята.

Теса не му обърна внимание.

— Има толкова много дребни неща, които не се връзват с легендата. Това е едно от тях, нали?

— Много си проницателна — каза спокойно Мерлин.

— Каква легенда? — измуча Галахад.

— Няма ли да направиш нещо? — Теса махна с ръка към рицаря. — Например онова „междумоментносъстояние“ — Замрази го.

— Така май ще е най-добре.

Галахад се вцепени, сякаш някой бе натиснал бутон за пауза. Изглеждаше като великолепна статуя.

— Хубав трик — каза с възхищение Теса.

— И на мен ми харесва. — Гласът на Мерлин беше делови. — Бих могъл да те науча, ако искаш?

— Наистина? — Тя погледна към Галахад. — Мислиш, че мога да го направя?

— Вероятно.

— Ще бъде страхотно. — Теса се ухили. — Представям си някои хора, замръзнали във времето, докато аз пренареждам мебели и слагам кофи с вода на стратегически места и…

Мерлин повдигна вежди.

— Можем да го обсъдим по-късно — каза бързо тя. — Когато всичко това свърши. А сега трябва да поговорим.

В стаята изведнъж се появиха креслото на баща й и двойникът му.

— Хубаво, но не съм в настроение да се чувствам удобно.

— Губиш. — Креслата изчезнаха. — Аз бих си помислил, че е редно да се насладиш на всяко удобство, което ти се предлага. — Мерлин се подсмихна лукаво. — Докато още можеш.

— Искам да знам какво е станало в действителност. Знам легендата. Сега искам истината.

— Има ли значение?

— Да. Трябва да знам какво да очаквам.

— Мисля, че вече ти обясних веднъж, че това, което е било някога, не е задължително да се повтори.

— Знам, знам. — В гласа й звучеше нетърпение. — Каза ми го. Възможност и вероятност. Въртящото се колело и всичко останало.

— Крайният резултат може да се промени с всяко завъртане на колелото.

— Но ти каза, че нищо не може да промени съдбата на Артур.

— Съдбата на Артур е съдбата на страната му. Крайният резултат не може да се промени.

— А Галахад? — Подбираше думите си внимателно, опитвайки се да разбере каква част от историята може да се променя и каква — не. — Той е дребна риба в цялата тази работа, така ли? Дори и да успее, това няма да има голямо значение, нали?

Устните на Мерлин се превърнаха в мрачна линия. Гласът му беше тих и изпълнен със съжаление:

— Да.

— Виж, знам, че това, което се е случило преди, не е задължително да се случи отново, но е възможно, нали? Вече може да се види, че Гуенивир и Ланселот имат нещо общо.

— Не още.

— О, хайде. Може и още да не се е стигнало до истинска връзка, но всеки с малко интуиция ще види, че между тях искрата е пламнала. На мен ми прилича на класически случай на зает съпруг, съпруга, оставяна прекалено дълго сама, и най-добър приятел.

Мерлин поклати глава.

— Слабостите на човек винаги предопределят провала му.

— Без съмнение. — Последното нещо, което й се искаше да обсъждат сега, бяха прегрешенията на човечеството, особено когато ставаше въпрос за секс. — Значи историята, тяхната история, историята на Галахад, може да се повтори по абсолютно същия начин, така ли?

— Точно така.

— Не мислиш ли, че трябва да знам какви грешки е допуснал? На какви проблеми се е натъкнал? — Мерлин явно се замисли над думите й и тя продължи по-настоятелно: — Какво се е случило? Вече се съгласих да тръгна с него. Обещах. Дадох дума.

Мерлин я гледаше така, сякаш се чудеше каква част от истината да й разкрие.

— Лошо е, нали? — Сякаш ледена ръка сграбчи сърцето й. — Бил е убит, нали? Никога не е открил Граал, защото е умрял, нали?

— Всички хора умират, Теса, рано или късно. Някои предават Богу дух в служба на краля и отечеството си, други преминават тихо на оня свят в леглата си с мисъл за това, което са постигнали през живота си. Задоволство или горчивина. — Мерлин спря. — Галахад живя много дълго.

— Слава Богу. — Облекчението й беше огромно. — Мислех си, че той…

— Умря стар, Теса, сам и нещастен. — Вълшебникът спря за момент сякаш за да събере неприятните спомени. — В Британия цареше хаос, Артур и Ланселот отдавна бяха мъртви, светът на Галахад избледняваше като отдавнашен спомен. Успехите от младостта му бяха забравени. Не можеше да се примири с провала си в търсенето на Граал. Прекара последните години от живота си, чудейки се дали ако бе направил по друг начин това или онова, щеше да бъде различно. В много отношения той се чувстваше отговорен за края на всичко това.