ААА-1: Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

Гласовете в мозъка започнаха да говорят:

— Тук „Чайка“. Тук „Чайка“. Според координатите, кацате в Италия. Тъкмо навреме. Налага се незабавна смяна в ръководството на Мафията. Изпращаме нашия човек. Държавна практика — 20 години. Останалото — допълнително.

— Говори „Кентъл бийч“. Говори „Кентъл бийч“. Новият папа готов. Подгответе подмяната.

— Аз съм „Брайстър“. „Брайстър“ говори… Новата партида за Африка в опасност. На кораба — червена барета. Светкавична намеса! Координатите — след връзка.

— Тук „Йосиф“. Тук „Йосиф“. Обработка на правителството за производство на детски видеоигри — приключена. Проучете въпроса за внос. Военно-патриотичното възпитание иска незабавно наводняване на пазара.

— „Йокида“ вика „Катама“. „Йокида“ вика „Катама“. Срещата на президента във вторник с представителите на ЕИО не трябва да се състои.

— „Кио Ко Дзао“! „Кио Ко Дзао“! Три самолета с наркотици кацат утре в Копенхаген. Посрещачът изчезнал. Проучи случая незабавно и вземи мерки.

— Тук съм аз. Тук съм аз. Приемът — в петък. Пълна бойна готовност! Назначението — утре. Довечера 19,00 — в Сан Паоло за документите. И запомни: от днес никаква лъжа и никакво насилие — под каквато и да е форма. Настава най-важната среща в живота ти!

Ендерберг разтърси глава. Неизвестният може всичко! Фантастично! Направо в мозъка! Без никаква техника…

В мозъка ли?! Как в мозъка?… Всъщност, това не беше дори и мисъл — гореща вълна внезапно мина през цялото тяло на новия резидент, когато осъзна това. Думите на Шефа дойдоха направо откъм сърцето! От странната констатация силна спазма сви сърцето на Хенри и той почти се задъха. После изведнъж изпадна в състояние на неизразима радост и щастие.

Веднага след това в главата му сякаш забучаха с пълна мощност всичките 20 вградени микрорадиостанции:

— Сине мой, Аароне, бъди готов! Документите — в 19,00 в катедралата „Сан Паоло“. Утре назначението. Приемът — петък. Всички средства — позволени и задължителни. Ако е нужно — взривяване на фамилия Ломбарди. Ръкописът на книгата — готов за печат.

Аарон си отдъхна.

Значи — всичко е наред. Колко странно нещо е преумората. От какво всъщност чак толкова се беше преуморил?…

Вероника-Лучия Ломбарди беше гордостта на своя род. Изумителната й красота и грация — още когато беше съвсем малка — винаги правеха силно впечатление на всеки, който я видеше за пръв път. Нейният божествен профил, дългите й италиански мигли и цялата горда въздушност на това прелестно момиче бяха причинили не малко неприятности на десетки, ако не и вече на стотици италианци и чужденци с гореща и млада кръв. Пък и по-старите — при внезапната й поява някъде — въздишаха така искрено и дълбоко, че получаваха от благоверните си съпруги по някое ужасно ръгване в ребрата или жестоко настъпване. Но нейният жив, весел и приятен темперамент, изисканите й обноски, нейното непринудено и мило отношение към всички, разоръжаваха моментално и жени, и мъже и караха едните да въздъхнат облекчено, а другите — да си представят крепостта още по-недостъпна. В Рим вече бяха излязли няколко стихосбирки, посветени на нея. Още на 18 години тя бе отхвърлила 14 предложения за женитба. Двама младежи — единият от Рим, а другият веронец — се бяха самоубили, оставяйки сърцераздирателни писма.

Сеньор Лучио Ломбарди беше професор-доктор по частно право, със специализация по социална психология на малките групи. Той бе апологет на една крайно опасна за Италия доктрина, според която брачните закони трябва да се демократизират и видоизменят коренно. Ученият твърдеше, че престижът на родината няма да се издигне кой знае колко от строгото ограничаване на разводите 2 2 В Италия разводите не са разрешени. , защото имало реални процеси, които се извършват и като психо-социална, верижна реакция извън законите — в подсъзнателната, несъзнателната и неформалната сфера, — и които са отвъд всякакъв контрол на индивида и обществото. Невъзможността да се оформи правно фактически изконсумирания брак, генерирала, според професора, тежки и неизлечими заболявания и престъпления. Италианската престъпност, кой знае защо, д-р Ломбарди нарича „сянка на италианския морал и закон“.

Професорът дори има смелостта да направи непредпазливата прогноза, че ако законодателството не подсигури пълна материална издръжка на майката, независимо от това дали е женена или не; че ако църквата не намери в себе си сили да сложи на тази майка ореола на Светата Дева и — представете си! — ако самите проститутки и монахините не започнели да раждат деца под материалната и морална закрила на цялото общество, то престъпността, извращенията и болестите щели постоянно да се увеличават. Той дори представяше разни математически модели и прогнози в икономически план, като говореше нещо за закъсняващ икономически ефект, свързан с разлагащото влияние на църковния морал. Сумите, които държавата и народът щели да пожертвуват за издръжка на майките, щели след години десетократно и стократно да се възвърнат поради някакво си блестящо физическо и душевно здраве на новите деца и следователно — увеличаване самата производителност на труда… От само себе си се разбира, че в лицето на лекарите, бандитите и църквата бедният професор по този начин си спечели най- големи врагове. Само адвокатите се радваха донякъде, защото ако се облекчеше законът за разводите, това перо щеше да стане златна мина за тях, както е във всички нормални страни.