ААА-1: Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

— Приятелю мой — говореше му той развълнувано една паметна вечер на чаша бренди в една кръчма на Нова Гвинея. — Аз ти предавам шифрите на скъпоценните камъни и монопола на златото. Ти усвои и най-горните степени на Прекрасното Мрачно Зидарство. Сега, пред лицето на Черната Дупка, ти си Новият Резидент и Управител на това разюздано племе в краката ти. Със снощната церемония ние ти възлагаме всички права и задължения на действителен монарх на планетата, за да подготвиш пътя на дългоочаквания Месия и да смажеш главата на неговия противник още в самото начало. Да ти е честито!

Още преди да те открия, ти вече сам бе достигнал до чудесната игра — най-хубавата на света, — играта на глобално разузнаване. Аз те наблюдавах дълго как изящно умееш да разпределяш плячката информация или богатство между големите лъвове по такъв начин, че всеки да остане доволен и да си мисли, че именно нему служиш. Справяше се отлично и аз, откровено казано, за пръв път обикнах човек.

Аз вече имам много Спектрални барети и всички те дълбоко съзнават къде, всъщност, винаги е била главната опасност. Всякога е имало и са се мотаели в краката ни едни странни изчадия, от които главата да ти се завърти. Фантазиите им обаче, оказва се, съвсем не са фантазии, защото водят обикновено до реален социален ефект и, в крайна сметка, до продукция на единна енергия. Те развращават населението да не търси нашата продукция, внасят пълен хаос в стройното потребителско съзнание, което създаваме от толкова векове и — в края на краищата — тия изроди вече са се превърнали в тумор номер едно на планетата. Една значителна част от техните хора ние успяхме да направим клиенти на опиатите, така че нашето не се губи. Но туморът напоследък неимоверно бързо се разраства. Твърде отдавна е известно, че от изтребване неговото набъбване само се ускорява. Трябва да се прилагат други средства. Ето в какво всъщност съм концентрирал усилията на всички правителства в момента. На практика, няма монарси, правителства и парламенти, които да не ми се подчиняват напълно. Гол още никой не е тръгнал и нито някой кмет е изхвърлил автомобилите от града си…

Най-трудното беше да пипна баретите. Ти имаш пет трапанации и двадесет микростанции в мозъка на различни принципи, за връзка с всяко разузнаване. Аз пръв се научих да подслушвам такива като тебе, защото моите хора навсякъде ми разкриват шифрите. Въпреки че запеленговане е изключено, аз не само ти знам координатите, но и редовно прослушвам всичките ти сеанси с твоите шефове. Като проучих твоите действия, аз си обясних най-после защо напоследък тоталното ръководство на политико-икономическия процес започна да ми се изплъзва. Трябва да ти съобщя, драги, че самоинициативи в тази област аз никога не съм допускал. И твоят случай щеше да бъде катастрофален за теб, ако не бях съобразил, че просто си решил да си поиграеш, защото инак ти е скучно. Тази твоя великолепна игра ме изпълни с гордост и възхищение, защото, в действителност, няма по-голям творец от истинското ченге, стига то да е генералисимус на планета. Аз разбрах, че ти вече не бе робот, а индивид, който е решил да почне собствена игра. Трябва обаче да ти съобщя, че даже и аз не мога да си позволя такъв лукс. Защото и ние сме зависими.

— Не Ви разбирам, другарю Андреев — прекъсна го най-после Федя Людмилин, когато вече се бяха съблекли и се излежаваха на нудисткия плаж. — Ето, ние дойдохме да проучим реалните възможности да се проведе и тук социалистическа революция. Всичко това, което говорите, звучи фантастично, а пък ние имаме реална задача и аз съм напълно на Ваше разположение. Какво, в края на краищата, значи всичко това? Че съм разкрит, разбрах, но какво общо има глобалното творчество с космологията? Аз съм проучвал специално въпроса за Черните дупки и гравитационния колапс и зная, че някои фантасти ги трактуват като „хищниците на вселената“.

— Глобалното творчество, драги, е една фикция. Всеки дявол винаги има над себе си по-голям дявол. Пълна свобода няма. Ножът виси над всички ни. Но на практика нашата самоинициатива е неограничена. От мене искат само редовни пратки Раздвоена психическа енергия. Щом успея да пусна кръвчица някъде — реално или на екрана; да прокарам някой нов закон, да включа нови производствени и пазарни мощности, аз Им подсигурявам нужната порция. Може смело да се каже, че без мене Черната Дупка изпитва нещо като кислороден глад. Дори аз си позволявам да й налагам някои дребни условия — все и от мене зависи нещо на тази скапана планета…