ААА-1: Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

Вероника Ломбарди в това отношение бе на нож с баща си. Нейното сърце изпитваше все по-остра нужда от любов, но тя знаеше, че здравите нрави и силните закони са призвани да ограждат с пълна сигурност крехката добродетел, която покълва тъй трудно в този развален свят. Та нали сам той, татко Лу, толкова години й бе говорил за святата длъжност на християнското семейство — този единствен спасителен остров и представителството на Бога на земята? Нали тъкмо великият Рим направи това зашеметяващо откритие — защитата на частното право, което поставя дивака и канибала на тяхното място и дава възможност на всичко възвишено и благородно да расте към небесата на добродетелта? Не, папино греши, ужасно греши! Той иска да отвори вратите на крепостта и да пусне в святата обител философията на Лукавия, който вече залива света с най-страшните пороци на ада. Това не е никаква свобода — това е слободия и то слободия с възможно най-скверните последствия! След чистотата на монахинята, чистотата на християнската съпруга и християнската майка е най-угодна на Господа. Пресвяти Домине! Просветли разума на татко Лу и му помогни да не довърши своята пъклена книга. Кълна ти се, Спасителю, че аз ще направя всичко, на което е способна една дъщеря на Исус Великолепния, за да не погине душата на моя земен баща.

Господи Исусе! Света Майко Богородице, закрилнице на чистите! Нали именно ти посвещаваше толкова години своите нищожни рабини в тайната на Великия Избор? Ето, ние избрахме тебе, Спасителю, за единствен Жених на душата ни и Ти дадохме брачна клетва за тайно монашество и вярност. Вън козните на Сатаната, вън съблазънта на Лукавия! И ти, Майко на непорочните, блажена санкта Чечилия — закрилнице наша благодетелна! Бди вечно над своите отрочета и им дай трошици от своето божествено вдъхновение — за да не погинат и последните — ония, които не могат да вкусят от нетленното причастие другояче, освен чрез свещенодействието на образите и звуците. Благослови, Майко, немногобройните си дъщери, които поемат бремето на света, за да прославят името на Отца и Сина и Светаго Духа чрез музите. Само заради тебе, всеблага и пречиста, отидохме ние в просторните зали и университетите станаха нашето главно оръжие. Ето, облякохме паметта и ума си в познанието за древни и нови изкуства — за да не бъде похулено името на Добрия и да не излезе скверно слово от сърцето на тоя свят, че дъщерите на Бога не владеят светското знание. Затова изпълнихме твоя девиз, майко Чечилио, и твоя завет, о мой орден на непорочните! И аз давам още веднъж обет пред лицето на Великолепния: Един Бог на небето, една мисия на земята и един съпруг за сърцето и плътта ми — ако това се наложи в името на Твоето дело. Да бъде твоята воля, Матер пречиста, да бъде, Амен!

— Мамина, статията! Най-после! Мамина?

Констанца Ломбарди не чу дъщеря си. Тя беше погълната изцяло от грижата, салоните на нейната надежда отново да бъдат най-зашеметяващото зрелище на аристократически Рим. Ревностната йезуитка не бе допуснала нито за миг мисълта, че културата и блясъкът в нейния дом могат да съдържат нещо плебейско или вулгарно. Но гордата синя кръв на патрицианката не пропущаше случай да докаже на Италия, че дъщерите на Исуса на Страшния Съд отварят широко вратите си за всичко ново и възвишено. В душата на Констанца Ломбарди — жена със здрави челюсти, прекалено умно чело и поглед, който точно знае мястото на всеки човек и на всяка истина — живееха в странна симбиоза вечната война на Исуса с порядките на Содом и Гомор — и амбицията на една доблестна гражданка, майка и съпруга, твърдо решила да продаде дъщеря си на възможно най-висока цена. Защото поведението на сеньор Ломбарди от няколко години ставаше все по-скандално и по-скандално и очите, с които хората гледаха напоследък този стар папски и кардиналски дом, вече бяха малко по други.

— О, мамина, не чуваш ли? Най-после статията дойде! — отново прозвъня божественият глас на Вероника. — Чу ли най-после? Пуснали са я цялата. Не се ли радваш, карриссима?

Благородната дама най-после чу — и само след минута вече разполагаше в кръг с властния си показалец домашната аудитория.

— Колумбина миа! Първата голяма статия на Верони! Ах, Господи! Сеньори и сеньорини, никой да не е посмял да шукне! Сеньор професоре, четете, ако обичате. И от рода Ломбарди най-после да излезе нещо свястно. Мълчание сега!

Професор д-р Лучио Ломбарди се огледа със смесени чувства в очите и, все пак, гордо зачете първата голяма критическа статия на дъщеря си: