ААА-1: Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

— Знаете, че ми е безразлично. Изпълнявам всичко. За това съм подготвен.

— Тъкмо безразличието ти ме кара да съм нащрек с тебе. Но не за това е сега въпросът. Касае се за един италиански професор, който е на път да ни бръкне в здравето. У него има и яка американска жилка, готви се да реформира законодателството. Той пише книга за скритите Евангелия и за формите на брака и майчинството, която може страшно да ни обърка конците, ако не и да ни погуби! Ако излезе, тази книга може да повлияе и на папата — аз имам опасения за това — и тогава ще бъде нанесен най-страшният удар в историята на Черната Дупка. Ако Ломбарди пробие, световната революция е нищо! Той готви революция в самата структура на интимното битие — и успехът му ще значи успех на Най-Големия ни Враг. Ако законодателството на Европейския парламент разбере ефективността на тази подла идея, то веднага ще я приложи. Те ще се повлекат по някои изкушаващи показатели, но после вече ще бъде късно. Папата и патриархът също могат да си отвлекат вниманието от основната задача и да сложат ореол на самотната майка! Да, именно те, които ни извършиха най-голяма услуга в обратния смисъл. Защото без безчестието на свободната майка щяхме да видим категорията държава през крив макарон!

— Точно там предполагам да са съвършено наясно. Не е възможно тъкмо ония, които моделират обществения морал и общественото мнение, да им е изпила патка ума. Семейство значи деца , а деца значи грижа. Грижа значи страх от глад и студ или пек, а страх от глад значи потребители, работна ръка и войници. Връзката между семейството и държавата е азбучна истина за всеки студент, държал политическите си изпити. Тъкмо Църквата няма тъй лесно да се хване на каквато и да е въдица. И то в една епоха, когато така добре е укрепила позициите си в морално-правната система на брака — точно в управляващите среди.

— Укрепила е грънци… Разводите отдавна са лавина. Едно време езичниците, а наскоро и марксистите така си представяха държавата: без брачна обвързаност. Дип че им намирам занимавка и на всички ония, които се изхитрят да се отклонят от брака. Иначе не зная за къде сме. Направо трябва да си дигаме чуковете от тука. И все пак, раздвоена енергия най-добре се генерира в брака.

— Е какво толкова опасно има тогава? Църквата няма лесно да се заблуди, тя ще се бори до дупка.

— Там е работата, че професор Ломбарди й е намерил цаката. Той е открил оригиналните текстове на Стария и Новия завет и ги е подложил на анализ с радиоактивен въглерод. Зная ги, автентичните са. Аз лично ги бях блокирал на сигурно място в самото леговище на звяра. Как се е докопал — не зная. Ако има боза на тоя свят, сега може да се очаква най-голямата.

— Малко знам за тези текстове.

— Като резидент, трябва да знаеш. Всичките ми бомби и оръжия с целия им тротилов еквивалент са абсолютна нула пред тази зараза! Попадне ли сред масите, нашата е свършена.

— Тогава Ломбарди е мой. Задачата — ясна.

— Нито следа от книгата, разбираш ли?! И всичките копия на автентичните документи — в огъня!

— Някакви особености?

— Твоята задача е да се ожениш за дъщерята на професора. Ако прецениш, направи й бебе. Налага се да им се нанесе такъв удар, че на бащата завинаги да му изхвръкнат от главата всички бръмбари за реформи в брака. Уважаемият професор Ломбарди е член и на законодателната комисия и главен съветник в тайния международен център по моделиране на общественото мнение и морално-етичните реакции. Но тепърва ще има да опитва вкуса на онова, което се нарича традиция, род и религия…

— Детайли?

— Още утре ти купувам служба в Министерството на културата. Вероятно пръв съветник на министъра. Сеньорина Ломбарди е дипломиран изкуствовед и критик; тя има, като баща си, фантазии и амбиции. Бъди готов за назначението! Биографията и документите — допълнително. Бъди готов за приема, на който ще бъдеш поканен в най-скоро време. Ти си работи по другите задачи, но считай тази за централна.

Най-после от брега се зададоха Лизи и Фани. Те весело завикаха и замахаха с ръце. Пирогата на двамата резиденти зави към плажа. Този следобед не мина тъй весело, като сутринта. Праведните протестантки бяха много опечалени, че на тези интересни мъже им се налага тъй внезапно да заминат…

Само след един час Хайнрих Ендерберг бе вече във въздуха, на един реактивен изтребител. След като се приземи на съюзническото летище край Вечния град, той веднага се усамоти в една празна катедрала, защото бе получил сигнал за екстрена операция. Няколко дни си бе дал отпуска, за да отдъхне в Нова Гвинея и да се срещне с Великия Неизвестен. Затова бе изключил централно станциите в мозъка си. Аварийният сигнал обаче прозвъня още когато кацаше. Трябва да пусне всички набрали се записи. Крайно време е. Интересно кой ли е аварийният?