ААА-1 - Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

В този момент се приближиха мисис Керисън и мис Фани.

— Господа, вие сте ужасни кавалери! — нацупени се нахвърлиха те върху своите приятели от вчера, като се смееха високо. — Нито благоволихте да се окъпем заедно в океана, нито пожелахте да ни повозите на пирога. Никога удоволствието не е пълно!

— Спокойно, бебчета! — другарят Андреев сега се казваше мистър Бенжъмин. — Съвсем скоро ще видите такива неща, каквито нито една жена в пределите на нашата слънчева система не е изпитала…

— Вие сте веселяк, Айк! Оценяваш ли го, Фани?

— Оценявам го, Лиз. Късмет имаш ти, ами питаш ли ме мене какво ми е с този чудак Болдън. Англичанинът си е англичанин — егати късмета!…

— Не му се сърди, писанке: той е още новак тука. Мистър ти Болдън за пръв път попада на нуди плаж и, съгласете се все пак, за една синя кръв това не е малко изпитание.

— Ами! Изпитание! Та ние да не сме по-малко новачки от него? В края на краищата, когато за пръв път се съблякохме, вие вече бяхте тука. И… нищо ни няма…

— Представяш ли си, Лайза, ама можеш ли да си представиш?! Тоя Болдън не ти ли прилича досущ на пастор Блейк?

— Има нещо…

— „Нещо!“ Като две капки са! Можеш ли да си представиш сега да мине оттука пастор Блейк и да се види гол със своите най-ревностни хористки от Съборната Църква?

Госпожа Керисън прихна. Когато се успокои, каза:

— Ами дъртата пуританка мис Клавдия?…

— Ами мис Дороти Пинкертън!…

Младите веселячки се заляха в такъв неистов смях, че нямаха друг изход, освен да се нахвърлят да се борят с голите като тях победители във вчерашния конкурс „Мистър и мис Нова Гвинея-1970“. Айк прие борбата, но мистър Болдън се дърпаше.

— Глупчо с глупчо! — скимтеше Фани Синтън и с всичка сила го дърпаше да стане. — Като не щеш борба, хайде на гоненица!

— Каква ти гоненица, бе Фани! Не виждаш ли, че ако се изправи, цялото му британско достойнство ще щръкне като…

В общия смях най-после се включи и Хенри Болдън, който не можеше да откаже на „Мис Нова Гвинея-1970“ удоволствието да бъде партньорка на „Мистър Нова Гвинея-1970“. Ето че едва се бяха изхитрили как да се отърват от любителите на автографи на този усамотен плаж за привилегировани лица, а мистър Болдън вече се канеше да си отива. Та това е недопустимо!…

— Мистър Бенжъмин, вразумете го най-после!

— Хари, вразумявай се по-скоро! Приеми това като заповед на висшестоящ! — имитираше строг тон мистър Айк, когато вече окончателно беше победен с туш от „Мис Нова Гвинея — II място“, която сега гордо се разхождаше по тялото на своята жертва.

— Добре, но аз ще тичам пръв, а ти ще ме гониш — предаде се най-после Хайнрих Ендерберг и като подплашен заек се втурна към върха на близката дюна. Фани Синтън го подгони яростно…

— Сега на въпроса, Людмилин. До този момент аз само те наблюдавам — говореше с леден тон Великият Неизвестен на своя приемник, с когото се бяха настанили удобно в една пирога и очакваха пристигането на приятелките си, отишли да се изкъпят и облекат. — Сега трябва да минеш в действие. Има нещо, което още не ми е ясно у тебе. Ти се държиш твърде странно за една нормална барета — държанието ти с това момиче ме кара да се замисля. Говоря с открити карти. Аз съм длъжен да те изпитам и ако не издържиш изпита — да те ликвидирам. Паралелно с това ще те запознавам с моите хора, защото вече няма никакво време. Ти трябва да ги поемеш. За пръв път ще действувам на риск. Нямам друг изход. Самият аз съм вече по бръснач. Ще ти зачисля най-силните и опасни личности на земята, които отдавна са в мои ръце, но ти трябва да ги провериш окончателно и да изпипаш работата по всички правила. Последната битка е съвсем предстояща.

— Аврам Аарон Хайнрих Ендерберг Людмилин Болдън Джаксън Педро Фън-Ли Ямамото и пр. е на разположение на Галактичното Тъмно Разузнаване!…

— Прибави „Клаудио Ариени“. Пръв съветник на министъра на културата в Рим. Документите и биографията — в петък. Как си с италианския?

— Завършил съм история и теория на изкуствата в Рим.

— Значи всичко е наред. Това бях забравил.

— Следва да узная задачата.

— Спокойно. Сега внимавай. Работата на пръв поглед е дребна. Както виждаш, не се касае за президент или нещо подобно. Надявам се, че това не те обижда.

— Доколкото зная, един планетен монарх и резидент на Черна Дупка не се нуждае от самочувствие в кукления театър на въшките…

— Повече от ясно. Но, все пак, има си нещо и в това. Не трябва да се губи формата. Резидентът обикновено е неизвестен: имало е и резиденти-скитници, и разбойници, и доживотни затворници и каторжници. Но друго си е да си накърви човек пръстите. Пък и обикновено самата работа го налага. Има упорити монарси, които няма кой друг да ги срине, ако сам Резидентът не е заеме, за да даде нужното направление на политиката за няколко десетки години. Тези работи са ти известни, няма какво да ги дъвчем сега.