Тодор Арнаудов - Подарък

Мъжът от телефона отговори на всички въпроси, които вълнуваха Весела, докато пламъкът на свещите, поставени по средата на масата, разделяща телата им, палаво се клатушкаше от поривите на трепетните им дихания. Той й разказа за Тайното движение за общодостъпност на личната информация; за супермодерните ултрамалки снимачни устройства, поставени в отворите на капачките на телефонната слушалка, които предаваха движещи се изображения с висока разделителна способност дори през тесния силноограничен телефонен канал за връзка, благодарение на усъвършенстваните кодове за свиване на излишната информация и чрез използването на новооткритите от науката транспространствени координационни вълни.

Той отговори на въпроса й „женен ли си“ с „не“, след което тя се усмихна и вдигна наздравица с чашата старо вино… Той я попита дали тя е женена, а тя му отговори, че вече не е; тогава той също се усмихна и вдигна наздравица…

— Първо районно, слушаме Ви.

— В Централна гара е поставена бомба! Ще гръмне след 30 минути! — разбоботи се мъжки глас. — Ако не искате жертви, изведете хората!

— Бихте ли бил по-конкретен, моля? — с досада рече телефонистката, защото това беше петата бомбена заплаха за деня; една вече беше дадена за същата цел; имаше по една за Автогара юг и Автогара север; и по една за Градския площад и Операта.

— Бомба със закъснител бе. Не сте ли виждали? Вярно де, Вие сте телефонистка — не сте полицай… Филми обаче сте гледали, нали? Ще Ви обясня. Обикновено бомбите със закъснител имат пръчки от взривно вещество, свързани с взривател и часовников механизъм. Като изтече предварително нагласеното време, стрелката — ако часовникът е механичен, така че хората да чуят как тиктака и да се уплашат — или електронните схеми — ако е модерен — изпращат сигнал към взривателя, който запалва фитила или пуска електрически сигнал към експлозива; взривното вещество казва „бум“ и се отделя огромно количество енергия в много кратка област на времепространството. Знате ли, че в ядрото на взрива температурата се повишава до хиляди градуса? Поради това въздухът се разширява с главозамайваща скорост и поражда гореща ударна вълна, която, в съюз с шрапнелите, безмилостно поразява бойната техника и живата сила.

— Не разбрах каква е Вашата бомба?

— Благодаря, че попитахте. Да знаете каква красавица е Тя… Жалко, че само аз имах щастието да я видя цяла… Поставил съм я в кутия за обувки в четвъртото кошче за отпадъци, вдясно от третия изход към втори челен коловоз.

Мъжът почака малко, за да даде възможност на телефонистката да си представи местоположението.

— Не се ли сещате? До него има гише за билети; вляво се намира табло, на което излиза разписанието на влаковете и закъсненията.

— Вие да не сте комбина с онзи от Фронта за освобождение на затворниците, дето се е обаждал вчера на колежката, и днес пак се обади на мен? Той каза, че неговата втора бомба се намирала зад информационното табло.

— Не, не сме заедно. Получило се е някакво весело съвпадение… — въздъхна мъжкият глас. — Съдба… — продължи той и се засмя игриво.

— Каква, казвахте, беше бомбата Ви?

— Тротилова, разбира се… Нали се сещате — за да мога веднага да изчисля тротиловата й равностойност. Ще кажете — да де, ако разбирате от бомби — има сравнителни таблици; ще видиш колко барут, — макар че него вече никой не го използва — колко динамит или колко пластичен взрив отговаря на кило тротил. Защо обаче да се занимава човек с такива излишни сметки?! У нас имам и динамит, и пластичен експлозив; даже барут ми е останал — от едно време; но с тротила е най-лесно — вместо да правиш сложни изчисления само го претегляш, слагаш го в бомбичката; и готово! Като се обадиш на новинарите да поемеш отговорност за атентата, знаеш за точно каква тротилова равностойност да съобщиш!

— И какъв е тротиловият еквивалент на бомбата?

Личеше си, че този е от предния фронт на професионалистите в бомбаджийството; някой много по-сериозен от недоволния от качеството на обслужването пътник за немай къде или пък анархиста от Фронта за освобождение на затворниците.

Телефонистката, за изненада на бомбаджията на другия край на телефонната линия, навремето бе служила като сапьор във войската, на мястото на брат й, който имаше страхова невроза от автомати, стрелби и бомби, а според закона бе длъжен или да изслужи своя дълг и своята чест към родината; или някой, който не се води на отчет, да бъде вписан на неговото място и да го замести. От обич към него, към огнестрелните оръжия и бомбите, сестра му, която сега работеше като телефонистка под прикритие, го бе сменила.