Тодор Арнаудов - Подарък

Още нещо, мамо… Щях да ти разказвам за един много интересен филм, дето го гледах вчера по телевизията. Ако татко не бе толкова зает с неговата топологична теорема и не ме беше изпратил в стаята да си играя със сметачето, щях на него да му разкажа… Филмът беше за устройството на едно такова много дълго, с връх, дето има крила и лети много бързо; и като падне става много светло; и се издига едно такова високо бяло, дето е като гъбка; и всичко, което е наблизо, се изпарява, а което е по-надалеч — първо се изпича, а след това се натрошава на парчета от един такъв вятър, дето се движи няколко пъти по-бързо от скоростта на звука. Но забравих как точно се казваше това нещо, защото по същото време гледах едно друго предаване, за едни такива дето правят едни работи… Но по-добре да ти разкажа за тях като ти се обадя… И сега искам да ти се обадя, но знам, че заради часовата разлика при теб е посред нощ, а искам да си си отпочинала, защото имам въпроси за някои работи, дето ги правиха в онова предаване…

П.П. Обичам те, мамо! :-)

Ваньо не можа да се обади на майка си, защото и неговото тяло се бе изпарило, също като това на баща му и на още стотина хиляди щастливци, намиращи се в достатъчно близка околност до тях в мига на взрива, дошъл най-неочаквано от небето.

Майката плачеше безутешно, загледана в последните мисли на детето й, напуснали заличеното от света пространство няколко секунди преди да бъде унищожено. Във вледенените й от скръб крака се търкаше пластмасово коте, мяукащо жално. То не бе достатъчно умно, за да осъзнае защо тя плаче; всъщност него това не го интересуваше; единственото, от което имаше нужда, беше да го погалят.

6.4 — 14.4.2004

© 2004 Тодор Арнаудов

Източник: http://geocities.com/todprog/

Актуална версия на този разказ, както и други произведения от Тодор Арнаудов, можете да намерите на неговата [[http://geocities.com/todprog/|лична страница]].

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/871]

Последна редакция: 2007-02-09 14:52:22