Тодор Арнаудов - Ада

„Вълшебствата са прекалено непредсказуеми, за да им се надяваш. Е, да, понякога не са чак толкова непредсказуеми… Но когато вълшебствата могат да се предсказват, се превръщат в обикновени свойства на вселената и вече не са вълшебни; е, да — не винаги е така… Обаче и да е магическа, и да е физическа, метлата неизбежно трябва да се включва по начин, който е достъпен за този, който я е възседнал. Какъв ще е той обаче, се питам, като по нея няма никакви копчета, нито пък отвори?“

Чернокосата захвана метлата в двата края на дръжката и я разсече на две върху бедрото си.

Песовете под масата чуха резкия „храс“-кащ звук.

— Кучко, ще те разцепя, като се измъкна! — излая старшият метач.

— С удоволствие ще ти помагам! — джафна шкембелията.

— Бързо идвай да заловиш тая рушителка на държавна собственост, че като изляза ще те пратя на специализация при новата партида! — пак кресна старшият метач на Метльо, който трескаво ту дебнеше действията на облечената в черно, ту хвърляше поглед към женския срамозащитен кръг.

Чернокосата откри, че съмненията й са били верни: сърцевината на дръжката не е дървена, а има плътен пъстър многослоен строеж; целият диаметър е прорязан от пет назъбени, на мястото на счупването, зеленикаво-бели тънки ивици, отдалечени на равни разстояния една от друга; на различни места, върху четири от тях, израстват черни подутини с различни дължини; сребристи и златисти петънца блестят на много места на повърхността на зелените ивици и вътре в тях, и са симетрични в двете парчета; а пространството между ивиците е запълнено със силиконоподобно вещество.

— Мръснице, чупенето на метли, които не са твоя собственост, е смъртен грях! Свършено е с теб! Не можеш да избягаш от ръката на закона! — подвикна назидателно старшият метач.

— Как не те е срам! — захили се дебелият надзирател.

„Да задържа ли парчетата на метлата?“ — отново се колебаеше Чернокосата. — „Да повдигна ли масата и да отмъкна още някой предмет? Или поне да смъкна колана на дребния нахалник и здраво да го нашибам с него? Звучи добре… Но не. Не си струва. Повръща ми се от тия отвратителни изроди… Макар че с машинките им може би ще мога да помогна на душите.“

Един-единствен, мъжки, техен представител се бе обърнал и не гледаше към членовете на своя пол, а към косите, гърбовете, задните части, бедрата, подбедриците, глезените и стъпалата на отсрещния; а също и към масата, затиснала мъчителите.

„Не мога да им помогна сега. Имам да върша… по-важно нещо.“ — оправда се на ум, пред съвестта си, тя. После тупна с крак към Метльо, за да го накара да подскочи като ожилен; захвърли двете парчета от метлата и тръгна по пътя си, който водеше наляво от душевните работници.

От пелената на мрака изникнаха самотни червено-зелени светлини във формата на надпис „Музика“, гледан в профил; те показваха къде се намира ресторанта с това име.

Момичето се спря пред надписа — единственото различимо нещо в цялата еднообразна всепокриваща чернота.

„Добра възможност да го направя.“ — помисли си Емил, който също се вгледа в светлината.

— Да влезем? — предложи той.

— Ами… Не обичам такива места. — промълви, неуверено, тя, докато смутено поглеждаше към мястото, където вероятно се намираше входът.

— И аз, но…

— Не ми харесва да се влача по задимени дупки със силнозапалими вещества в течно и газообразно състояние.

— И на мен не ми харесва! — възкликна радостно Емил.

— И да позволявам някой да пилее благата си за мен на място, където цените са завишени не знам си колкократно, тъй като има заблудени, които са съгласни да се примирят с експлоатацията, защото не я схващат.

Дебеловратият вратар ги наблюдаваше отдолу, без те да го виждат, и се мръщеше.

— И аз не обичам да се примирявам с експолоатацията, но…

— Тогава за какво да се пъхаме в тая дупка? — запита, възмутено, Ана; гледаше към входа и видя силуета на пазача.

„Защото… За да… За нас?“ — мислеше си Емил.

— Готов съм да се примиря с надутите цени, с отвратителния цигарен дим и със спиртните изпарения във въздуха, защото ще бъда с теб.

Ана се умълча. Беше очарована, но не си даваше такъв вид.

— Ние няма да пием спирт. Не искаш ли просто да седнем, за да се отпуснем и общуваме спокойно?

— Да видим как е хавата?

— И това. Може пък да е приятно там, долу. Може да има отделения за непушачи?

— В заведението не се пуши. Не чухте ли за закона срещу никотина? — обади се, с боботещ глас, пазачът.