Тодор Арнаудов - Ада

Чернокосата се поколеба дали, все пак, да не догони дребния нахалник и да го метне? Той рипна още по-бързо.

— Кучко, ще ти дадем да разбереш! — изръмжа и изсъска звярът изпод масата.

— Не се срамувай! — процеди, подигравателно, през зъби шкембелията, чието шкембе поемаше основната тежест.

„Дали да хвана плота и да ги забия с него в земята?“ — помисли си чернокосата и посегна да го повдигне.

— Ще те изям, сладичката ми, само вдигни масичката. — рече, мило, звярът.

— Ние сме почтени душевни работници. — замоли метачът отдолу. — Просто съвестно си вършим работата. За доброто на родината!

Девойката пое плота.

— Ха така! — радостно извика безсрамникът с шкебето. — Дай, дай, дай! — защото пепелникът и една чаша бяха паднали на специално място и се местеха по особено гъделичкащ начин.

„Зарежи.“ — каза си красавицата в черно; отпусна тежката маса, така че шкембелията да изръмжи, и пое наляво покрай безкрайната стена.

Реклами на джин, уиски, ракия, водка, вино, пелин, бира, червеникаво-кафява газирана хладна тръпчива сладка вкусна напитка; на пасти за зъби, прахове за пране, сапуни; шоколади; домакински уреди, брадви, сатъри; езикови курсове, катрани, олио, казани, чудесии за отслабване. Реклами на начини за безопасно общуване, с неизменната въз…; сънена женска въздишка.

На Тичко му дойде до гуша от тъпи реклами и, с мощна струя, дошлото придойде през устата.

— Нали за няколко минути щяхме да стигнем? Движим ли се изобщо? — той се вгледа в облицовката. — Шумоизолация ли има?

— Има.

— Какво като има? Не съм физик, но съм чувал, че от ускорението не може да има изолация?!

— Силите, които въздействат на телата на тоя свят, вероятно не са като на оня. Това трябва да е причината да не усещаме промяната в скоростта на кабината.

— Тоест?

— „Земя“ тук сигурно означава под, затова ни притегля единствено подът. Не изпитваме неговото ускорение спрямо други отправни системи, защото той не го предава на телата, които са в него; поне така предполагам.

— Аз си представях ада като планета? Не като „Подземен свят“, а нещо като Земята, само че в Космоса… Как така само подът ни привлича?

— Физиката на ада не следва разбиранията на оня свят. Това е най-простото обяснение…

— А тая кутия защо само си я стискаш? Нея от оня свят ли си я донесъл? Искаш ли да ти дам да разгледаш моите книги и плакати. Имам много готини, с адски привлекателни картинки; а ти пък ще ми дадеш да разгледам какво носиш в кутията?

— Не.

— Да не е някаква изненада?! Обожавам ги! Каква е!?

— Тайна.

— Стига бе!? — той помисли малко и се опита да се изхитри. — Не е за мен, нали?

— Не.

— Тогава защо не щеш да ми я покажеш?! Аз няма да издам изненадата!

Широкоплещестият не отговори.

— Хубаво. Недей да ми казваш. И аз бях стеснителен, като малък и от опит знам, че не е много полезно.

Широкоплещестият наклони шията си на десетина градуса.

— Широко отворен съм, но само тогава, когато трябва.

— Пресметлив човек си, значи… — смигна Тичко.

Широкоплещестият завъртя очните си ябълки.

— А ти как успя да избягаш от онези с каишите?

— Като не щеш да отвориш кутията, и аз няма да ти кажа! Нека ти! — засмя се мъжлето.

Закачката не захвана широкоплещестия; той показа гърба си на беглеца и се насочи към пулта за управление. Започна да въвежда някакво поръчение:

Та-ти-ти-та, та-та-та-та-та, ти-ти-ти

Записът рече.

— Пристигане: след пет минути и трийсет и осем секунди.

Тичко стана сериозен.

— Шегувам се, ще ти разкажа… Ти си единственото човешко същество, с което съм разговарял откакто се озовах, гол, в тая сива пустош… Ще ме изслушаш ли?

— Да. — кимна мъжагата.

Мъжлето пое дълбоко въздух и започна.

— Бях ти казал, че се намирах сред отблъскващи грозни голи мъже с колани, по които висят разни предмети, за които не мога да обясня какво са; там е много страшно… И всички наоколо, в безкрайната сива пустош, сме голи мъже и жени, строени в редици един срещу друг; и изпитваме ужасен срам от голотата си… Като че ли той ни беше натрапен отнякъде; защото не виждам нищо срамно да си гол сред голи… Особено сред жени… А ти? — Тичко се засмя лукаво, след което бързо се охлади. — Но се срамувах вместо да изпитвам желание; сякаш не бях на себе си.

— Да, неприличието е повече в отклонението от правилата, отколкото в същността на самите правила. Самата голота обаче се свързва с най-мощните сили, които управляват делата, защото част от съобщителната ви система е в състояние „гола“, когато достига най-привлекателната прякодостижима цел. Поради това нарочвате голотата за срамна, т.е. за нежелана; набеждавате я за опасна, непристойна, неприлична, греховна, с цел да предизвикате изкуствено неудоволствие, чрез което да я избегнете, макар че всъщност копнеете за нея. Това произхожда от там, че хората някога са се страхували от голотата, защото са се боели от своите страсти. А този, от когото се страхуваш, ти става враг.