Тодор Арнаудов - Ада

Камерата се отдръпна леко назад, за да хване по-добре говорителката, която грациозно се разходи до лявата стена и постави дясната си ръка върху облицовката. Ръката се уголеми в близък план, за да стане видим особеният начин, по който пръстчетата галят стената. Красавицата обясни.

„Така се извиква пултът за управление.“

От стената порасна прозрачно копче; и след кратко прекъсване за осмисляне, думата отново бе дадена на втората говорителка.

„Благодарение на пулта сега сте с нас. Навярно не всички обаче са виждали лично или знаят как става работата, затова ще ви я покажем. За удобство при описването на действията с копчето ще използваме звукоподражателни съкращения. «Та» означава натискане, задържане и отпускане; «ти» — натискане и три пъти по-кратко задържане, отколкото «та». «Т-а-а-а-а» и «т-и-и-и-и» означават задържане на натиснато копче толкова дълго, колкото трае акането или икането.“

Първата говорителка показа как върхът на пръста трябва любвеобилно да гали копчето и да се отдръпва отсечено или плавно, в зависимост от въвежданото съобщение.

Тичко загледа говорителките от пръв поглед, — особено първата, която притежаваше удивително съвършени черти на лицето — но се разочарова от темата на предаването; най-вече му дотегна да се звери във фината ръчица на едната от хубавиците — как натиска и отпуска прозрачно копче; или може би по-скучно му беше да слуша гласа на другата, който нарежда как да запишеш в двоична бройна система не знам си какво; как да въведеш поръчение за преместване на не знам си кой етаж; как да извикаш еди-кой си клон от забавната програма…

„Функцията:

та-та-та, ти-ти, та-та, ти-ти-ти, т-а-а-а-а-а, ти, т-и-и-и-и-и, ти-та-ти-та-ти-та

служи за задаване на местоназначението първи етаж и отправяне към него без излишно протакане; но в случай, че ви се протака, може да завършите кодовата комбинация не с

ти-та-ти-та-ти-та

а с поръчката за гледане на забавни програми преди тръгването:

та-т-и-и-и-и-та-ти-та

последвана от избраното от вас предаване.“

С „тати“ и „тити“ стигнаха до 19-тата команда, която натрупа толкова скука у Тичко, че дотежението се изкачи до гушата му и преля през устата.

— Може ли да смениш канала?

Мъжагата знаеше наизуст всички команди — с изключение на една, за която сега бе забравил, че не я знае — и бе пуснал образователната програма за да се образова и мъжлето; но като не ще — ако ще. Насила хубост не става. А’маха!

т-а-а-а-а ти-та ти-та

Фината женска ръка до копчето се загуби в почернялото дъно на асансьорната кабина, което набързо, след последното татитане, загуби свойствата си на прожекционно платно.

— Какво друго дават? — продължи мъжлето, след като се отнесе, за миг, в младежки спомени.

Тичко се бе разположил, нашироко, на бяла пластмасова маса с червена покривка и, с наслада, смучеше червеникаво-кафява газирана напитка през сламка. Около него бяха насядали негови съученици, а на съседните маси се мяркаха още съученици, съученички и съучилищнички. Някои — ох-о-о-о-о — много готини момичета. Други — не чак толкова готини.

Слънцето напичаше, но бе ранна пролет и малко хладничко, затова Тичко и приятелите му на масата се бяха увили с якета и пуловери. Известна друга бройка от посетителките в кафенето обаче изглежда се бе калявала дългогодишно да преживява при ниски температури без дрехи, и щедро даряваше разголените си бедра на ласките на гъделичкащите лъчи и на щипещия, влажната кожа, вятър.

— Ти-ти-ти, та-та-та, ти-ти-ти? — изтитика въпросително съученикът със слънчеви очила, окачени на домашно плетен вълнен пуловер, под който не прозираше купешки памучен потник, но вероятно имаше.

— Та-ти-ти, та-та-та, та-та, ти-та, та, ти, та-ти! — отговори момчето, навлечено с вносно черно шушлеково яке.

Този с раницата, сложена да спинка в скута му, изпъна устни, под дйствието на репликите на приятелите си, и също си каза думата.

— Ти-ти-ти; та-та-ти, та-та-та, ти-та-та, та-та-та-ти, ти-ти, та-ти-та-ти, ти-та!(1)

Тримата се разкикотиха и задружно заминаха към барчето, за да си купят нещо за хапване, докато Тичко се блещеше и умуваше какво ли смешно са си изтитикали. Само една самотна девойка по дънки, — явно тя не се бе калявала да моржува — седнала зад гърба на спортното яке на Тичко, тихо изрази чувство на съпричастна забава от дочутия игрив момчешки разговор. Девойката изчака тримата да влязат в закритата част на кафенето и да поръчат, след което ги последва.