Джефри Арчър - Прекалено много съвпадения

— А кога ще откриеш клона? — попита Рут.

— Тия дни — увери я той. — Не забравяй, че в моята област най-важно е къде ще се намира фирмата. Трябва да е разположена на най-доброто място. С друго няма да се задоволя.

Седмиците се нижеха и Рут се притесняваше, че Макс все не намира въпросното най-добро място. Отвореше ли дума за това, мъжът й се нахвърляше, че вечно мърморела, след което Рут млъкваше най-малко за месец.

От сватбата беше минала половин година, когато Рут предложи да прекарат съботата и неделята в Лондон.

— Тъкмо ще се запозная с някои от приятелите ти и ще наваксам каквото съм пропуснала от театралните постановки, а ти ще се срещнеш с колегите във фирмата.

Но всеки път Макс си измисляше някакви причини да отложи плановете й. Все пак се съгласи да отпразнуват първата годишнина от сватбата отново във Венеция.

Рут се надяваше, че половинмесечната почивка ще съживи спомените от предишното посещение и дори ще вдъхнови Макс, та след като се приберат на Джърси, той най-сетне да се запретне и да си намери помещение за клона на фирмата. Но се оказа, че годишнината е пълна противоположност на медения месец отпреди година.

Когато самолетът кацна във Венеция, валеше като из ведро и Рут и Макс дълго мръзнаха на опашката, докато се доредят до такси. Чак в хотела Рут разбра, че нямали резервации — мъжът й смятал, че ги е направила тя. Макс си изпусна нервите, вдигна луд скандал на управителя, който нямаше никаква вина, и изхвърча от хотела. Цял час обикаляха с багажа под дъжда и накрая се озоваха в хотелче в една от пресечките, където имаше само една свободна стая — с две единични легла, точно над кафенето.

Вечерта си поръчаха нещо за пийване и Макс призна, че си бил забравил кредитната карта и нека Рут да платяла, а после, щом се приберели, той щял да й върне парите. Напоследък тя бездруго плащаше почти всички сметки, но реши, че сега не му е времето да го прави на въпрос.

Във Флоренция, докато закусваха, спомена със свито сърце как се надявала, щом се върнат на Джърси, Макс да намери помещение за представителството и попита невинно дали от фирмата не се притесняват, че той протака толкова дълго.

Макс тутакси се разфуча и излезе с гръм и трясък от ресторанта, като първо й подвикна да престанела да му опява. Рут не го видя до вечерта.

В Рим продължи да вали, Макс се държеше все така ужасно и по цял ден се пилееше някъде, случваше му се понякога да се прибере и дълго след като Рут си е легнала.

Тя почувства облекчение, когато самолетът излетя за Джърси. Щом се прибраха в Сейнт Хилиър, се опита да не мърмори, да подкрепя Макс и да прояви разбиране, задето той все така не успява да намери подходящо помещение. Но колкото и да се стараеше, биваше възнаграждавана или с дълго тягостно мусене, или с поредния гневен изблик.

Месеците отминаваха, Рут и Макс се отчуждаваха все повече и тя дори не си правеше труда да пита какво става с представителството. Вече беше наясно, че мъжът й се е отказал да открива клон на фирмата, и дори се питаше дали изобщо са му възлагали такова нещо.

Веднъж по време на закуска Макс ни в клин, ни в ръкав оповести, че от агенцията са се отказали да откриват представителство в Сейнт Хилиър и са му писали, че ако искал да остане съдружник, да се върнел в Лондон, на старото място.

— А ако не приемеш? — попита Рут. — Имаш ли избор?

— Дадоха ми да разбера, че ако не се върна, ще се наложи да напусна.

— С удоволствие ще дойда с теб в Лондон — предложи Рут, само мир да има.

— Не, това надали ще помогне — отвърна Макс, който явно вече бе взел решение. — Мен ако питаш, е най-добре през седмицата да съм в Лондон и да си идвам, за да бъдем заедно в почивните дни.

Рут не беше съгласна, ала знаеше, че и да възроптае, няма да постигне нищо.

На другия ден Макс замина за Лондон.

Рут вече не помнеше кога за последно са се любили и когато Макс не си дойде за втората годишнина от сватбата, тя прие поканата на Джералд Прескот да вечерят заедно.

Някогашният възпитател на близнаците бе както винаги мил и внимателен и когато двамата с Рут останаха сами, не си позволи нищо повече, освен да я целуне по бузата. Тя реши да сподели с него неприятностите, които си има с Макс, а Джералд я изслуша съсредоточено, с разбиране, като от време на време кимаше. Рут погледна през масата към стария си приятел и за пръв път й се прииска да се разведе, но бързо се отърси от тези тъжни мисли.

Когато следващата събота Макс си дойде за края на седмицата, Рут реши да се постарае повечко. Цяла сутрин обикаля по магазините, за да подбере продуктите за любимото му ястие — петел с вино, и бордото към него. Облече роклята, която мъжът й беше харесал във Венеция, и отиде на летището, за да го посрещне. Макс не пристигна с обичайния полет, появи се след цели два часа с обяснението, че го били задържали на „Хийтроу“. Не се извини, задето е накарал Рут да виси с часове на летището, и когато най-после се прибраха и седнаха да вечерят, не каза нищо нито за яденето и виното, нито за роклята.