Джефри Арчър - Прекалено много съвпадения

След като се нахраниха, Рут почисти набързо и се качи в спалнята колкото да види, че Макс се преструва на заспал.

Почти цялата събота мъжът й прекара в голфклуба, а в неделя рано следобед си замина за Лондон. Последните думи, които изрече, преди да тръгне за летището, бяха, че не знаел кога ще си дойде.

Отново я споходиха мисли за развод.

Седмиците минаваха, Макс се обаждаше колкото да не е без хич, още по-рядко благоволяваше да се прибира през почивните дни и Рут започна да се вижда все по-често с Джералд. В началото и в края на нелегалните им срещи той не се опитваше да прави нищо повече от това да я целува по бузата и нито веднъж не я хвана за бедрото, затова най-сетне Рут реши, че е време да го прелъсти.

— Ще се ожениш ли за мен? — попита го, докато на другата сутрин в шест го гледаше как се облича.

— Нали вече си омъжена! — възкликна тихо Джералд.

— Знаеш прекрасно, че от месеци съм омъжена само на хартия. С чара си Макс ми завъртя главата и аз се държах като някаква гимназистка. Бог ми е свидетел, бях се нагълтала с романчета за жени, срещнали след горчиво разочарование мъжа на живота си.

— Стига да имах тази възможност, съм готов да се оженя още утре за теб, моето момиче — усмихна се Джералд. — Знаеш, че те обожавам още от мига, в който те видях.

— Макар и да не си паднал на колене, Джералд, го приемам като съгласие — прихна Рут. Замълча и се взря в здрача в своя любовник. — Следващия път, когато видя Макс, ще му поискам развод — добави тя едва чуто.

Джералд се съблече отново и се върна в леглото.

Мина цял месец, докато Макс се появи отново на острова, и макар да бе взел късния самолет, Рут още го чакаше, когато той влезе в къщата. Наведе се да я целуне, тя обаче се извърна.

— Искам развод — каза хладно.

Без да пророни и дума, Макс я последва в хола. Седна тежко на един от столовете и мълча дълго. Рут чакаше търпеливо отговора му.

— Друг ли има? — попита накрая той.

— Да — потвърди жената.

— Познавам ли го?

— Да.

— Джералд ли? — погледна я Макс.

— Да.

Той отново потъна в мрачно мълчание.

— Не искам да ти създавам усложнения — подхвана Рут. — Можеш да поискаш развод по моя вина — заради изневярата с Джералд, няма да го оспорвам.

Беше изненадана от отговора на Макс.

— Трябва ми малко време, нека помисля — рече й той. — Може би е по-разумно да не предприемаме нищо до Коледа, когато момчетата ще се приберат за ваканцията.

Рут се съгласи от немай-къде, но бе озадачена — вече не помнеше кога за последно Макс е споменавал в нейно присъствие синовете й.

Той спа в другата стая, а на заранта, придружаван от двата куфара с багажа си, се качи на самолета за Лондон.

Няколко седмици не стъпи на Джърси и през това време Рут и Джералд започнаха да обмислят бъдещето си.

Когато си дойдоха от университета за коледната ваканция, момчетата нито се изненадаха, нито бяха разочаровани, че майка им се развежда.

Макс така и не направи опит да бъде със семейството за празниците и се появи на Джърси в деня, след като момчетата си заминаха. Взе такси, отиде право в къщата и стоя само час.

— Съгласен съм да ти дам развод — каза той на Рут — и смятам да заведа дело веднага щом се върна в Лондон.

Тя само кимна.

— Ако искаш да мине мирно и кротко, ти предлагам да наемеш лондонски адвокат. Не ми се пътува непрекъснато между Лондон и Джърси, пък и това само ще забави нещата.

Рут не възрази — вече бе достигнала точката, когато не искаше да създава никакви спънки на Макс.

Няколко дни, след като той замина за Лондон, Рут получи документи за развод, пратени й от адвокатска кантора в Лондон, за която тя не бе и чувала. Възложи на адвокатите на Ангъс от Чансъри Лейн да оформят документите, като обясни по телефона на младши съдружника, че иска всичко да приключи час по-скоро.

— Смятате ли да съдите мъжа си за издръжка? — поинтересува се адвокатът.

— Не — отвърна Рут и едвам се сдържа да не се разсмее. — Искам само всичко да приключи бързо и заради изневярата си да получа развод.

— Ако това са изискванията ви, уважаема госпожо, ще съставя нужните документи и до няколко дни ще ги приготвя да ги подпишете.

Джералд предложи да го ознаменуват, като отидат на почивка. Рут се съгласи, но при условие, че няма да припарват до Италия.

— Защо не обиколим с яхта гръцките острови? — попита Джералд. — Така е по-малко вероятно да срещна случайно някой свой ученик, да не говорим пък за родителите.

На другия ден се качиха на самолета за Атина. Когато навлязоха с яхтата в пристанището на Скирос, Рут възкликна: