Джефри Арчър - Ендшпил

Елизабет още не се беше отърсила от стъписването. Обърна се припряно към мъжа си и двамата си зашушукаха. Господин Ботс, изглежда, беше донякъде разочарован, но бързо се прехвърли на следващия експонат.

— Втората вещ, обявена за продан, е прекрасен акварел на Уилям Търнър от Оксфорд, върху който е изобразена Темза. Откривам наддаването с две хиляди лири стерлинги.

Маргарет размаха яростно каталога.

— Благодаря ви, драга ми госпожо — каза мъжът и я озари с усмивка. — Имам предварителна заявка, в която е посочена сумата от три хиляди лири стерлинги. Някой дава ли четири хиляди?

— Да! — кресна Маргарет, сякаш залата е претъпкана и тя трябва да надвика олелията.

— Имам предварителна заявка за пет хиляди — давате ли, госпожо, шест хиляди? — попита той, насочвайки отново вниманието си към жената на първия ред.

— Да — потвърди все тъй решително Маргарет.

— Някой ще предложи ли по-висока сума? — огледа господин Ботс залата, сигурен знак, че няма други предварителни заявки. — В такъв случай госпожата от първия ред получава картината за шест хиляди лири стерлинги.

— Седем — обади се някой отзад.

Маргарет се обърна и видя, че снаха й също се е включила в наддаването.

— Осем хиляди! — подвикна Маргарет.

— Девет — каза без колебание Елизабет.

— Десет хиляди! — ревна Маргарет.

Най-неочаквано се възцари тишина. Корнилиъс огледа залата и видя злорадството върху лицето на Елизабет, принудила зълва си да стигне в наддаването до десет хиляди лири стерлинги. Напуши го смях. Забавляваше се повече, отколкото беше очаквал.

— Тъй като никой не дава по-голяма сума, този великолепен акварел е продаден за десет хиляди лири на госпожица Барингтън — оповести господин Ботс и стовари с трясък чукчето. Усмихна се на Маргарет, все едно й казваше, че е вложила разумно парите си. — Следващият експонат — продължи той — е портрет с простичкото име „Даниъл“ на неизвестен художник. Нарисуван е прекрасно и се надявам да започнем наддаването от сто лири стерлинги. Някой дава ли ги?

Разочарован, Корнилиъс видя, че никой от присъстващите не проявява интерес към портрета.

— Готов съм да започна наддаването от петдесет лири — съобщи господин Ботс, — но не мога да предложа по-ниска начална цена. Някой дава ли петдесет лири?

Корнилиъс отново огледа залата, за да разбере от лицата на присъстващите кой е избрал картината и защо сега отказва да наддава за нея, при положение, че цената е съвсем разумна.

— В такъв случай се опасявам, че ще се наложи да извадя от търга и този експонат.

— Това означала ли, че съм го спечелила? — попита някой от дъното.

Всички се извърнаха натам.

— Да, госпожо — ако сте готова да заплатите петдесет лири стерлинги, картината е ваша — потвърди господин Ботс и намести очилата върху носа си.

— Готова съм — каза Полин.

Мъжът й се усмихна и удари с чукчето.

— Продадена за петдесет лири на жената в дъното на залата — оповести той. — А сега да преминем към експонат номер четири, шах с неизвестен произход. Какво да кажа за него? Някой готов ли е да започне наддаването от сто лири? Благодаря ви, господине.

Корнилиъс се обърна да види кой се е включил в търга.

— Имам предварителна заявка за двеста лири. Някой дава ли триста?

Тимоти кимна.

— Имам предварителна заявка и за триста и петдесет лири. Вие давате ли четиристотин?

Този път Тимоти посърна и чичо му разбра, че сумата вече не е по възможностите му.

— В такъв случай съм принуден да извадя от наддаването и този експонат и да го предложа за продан днес следобед. — Мъжът погледна Тимоти, той обаче дори не трепна. — Експонатът е изваден от продажбата. — И накрая преминаваме към експонат номер пет: великолепна масичка в стил „Луи XIV“, изработена някъде през 1712 година и достигнала до нас почти в непокътнат вид. Знае се кои хора са я притежавали, дори кой е първият й собственик, а последните единайсет години масичката е била у господин Барингтън. За повече подробности вижте каталога. Длъжен съм да ви предупредя, че към експоната има голям интерес и ще започна наддаването от петдесет хиляди лири стерлинги.

Елизабет тутакси вдигна каталога над главата си.

— Благодаря ви, уважаема госпожо. Имам предварителна писмена заявка за сумата шейсет хиляди лири. Някой дава ли седемдесет? — попита господин Ботс, вторачен в Елизабет.

Каталогът в ръката й пак се изстреля нагоре.

— Благодаря, драга госпожо. Имам предварителна заявка за осемдесет хиляди. Някой дава ли деветдесет?