Джефри Арчър: С чужда пита

— Между другото, как е президентът? — поинтересува се Шърли.

— Готви се да вземе участие в погребалната церемония. Хайде, засега дочуване.

Хенри натисна червеното копче и веднага след това набра друг номер.

— Бил, обажда се Хенри. Обмени ли парите от тримесечния превод?

— Да, преди около час. По най-изгодния курс, но да знаеш, че всеки път, когато президентът тръгне да посещава с официална делегация родното си място, кората става бетон.

Хенри се въздържа да уточни, че освен родно, това е и лобното място на президента. Каза само:

— Обърни цялата сума отново в лири стерлинги.

— Длъжен съм да те посъветвам да не го правиш — натърти банкерът. — От час курсът на кората стана още по-устойчив. При всички положения трябва да имаш разрешение от върховния комисар.

— Върховният комисар си кара годишния отпуск в Дорсет. В негово отсъствие аз нося цялата отговорност в мисията.

— Дори и да е така — отбеляза директорът на банката, — пак съм длъжен да докладвам на върховния комисар, щом той се върне.

— Не бих и очаквал друго от теб, Бил — рече Хенри.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Да, повече от сигурен — гласеше моменталният отговор. — И понеже стана дума, обърни в лири стерлинги и корите в сметката за непредвидени разходи.

— Ама недей така… — подхвана Бил.

— Господин Патерсън, не е нужно да ти напомням, че в Сейнт Джордж има доста други банки, които от години дават да се разбере, че с удоволствие биха поели сметките на британската държава.

— Ще изпълня безпрекословно нарежданията, господин първи секретар — отвърна директорът на банката, — но държа да се отбележи, че съм бил против парите да се обръщат в стерлинги.

— Дори и да е така, постарай се да го направиш още днес до края на работното време — настоя Хенри. — Ясен ли бях?

— Повече от ясен — потвърди Бил.

Хенри пътува още цели четири часа, докато пристигне в столицата. Улиците на Сейнт Джордж пустееха — значи вече беше съобщено за смъртта на президента и бе въведено извънредно положение. На няколко места имаше заграждения, където го спряха — добре, че отпред на автомобила се вееше държавният флаг. Заповядаха му да се прибира незабавно. Това означаваше, че не му се налага да ходи на базара на госпожа Дейвидсън и да си прибира чека за двеста кори.

Още щом влезе в жилището, Хенри включи телевизора и видя президент Наранго, който, издокаран във военна униформа, четеше обръщение към народа.

— Можете да бъдете сигурни, приятели — каза той, — че няма от какво да се страхувате. Смятам да отменя при първа възможност извънредното положение. Но дотогава ви моля да не излизате по улиците, понеже армията е получила заповед да стреля на месо.

Хенри отвори кутийка печени фъстъци и цяла събота и неделя не мръдна от къщи. Съжаляваше, че е изтървал петдесетия рожден ден на Бил, но може би беше за добро.

На връщане от игрите на Обединеното кралство в Куала Лумпур, нейно кралско височество принцеса Ана откри новия плувен басейн в Сейнт Джордж. Застанала край басейна, тя държа и слово, в което отбеляза колко възхитена била от кулата за скокове и от съблекалните с всички съвременни удобства.

После открои приноса на Ротарианския клуб и поздрави членовете му за усърдието, с което са набирали средства, най-вече неговия председател — господин Бил Патерсън, удостоен с орден „За заслуги към кралството“.

За жалост Хенри Паскоу не присъстваше на тържеството, понеже наскоро бе поел новото си назначение като върховен комисар на Възнесение — архипелаг, който не е на пътя за никъде.

© Джефри Арчър

Jeffrey Archer

Сканиране, разпознаване и редакция: Abalone, 2009

Допълнителна редакция: Flior, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12281]

Последна редакция: 2009-06-21 13:50:00