Джефри Арчър: С чужда пита

Заместник-министърът закъсня с няколко минути за закуската.

— Обаждане от Лондон — обясни той, така че седнаха на масата чак в осем и петнайсет.

Хенри се настани до главния редактор на местния вестник и зачака нетърпеливо високият гост да произнесе речта.

В девет без тринайсет Уил стана от масата. Следващите пет минути се впусна да говори за бананите и накрая отбеляза:

— Нека ви уверя, че правителството на нейно величество не е забравило плувния басейн, чиято първа копка бе направена от принцеса Маргарет, — надяваме се в скоро време да огласим, че изграждането му напредва. Имах удоволствието да разбера — погледна той към Бил Патерсън, седнал срещу него на масата, — че Ротарианският клуб е обявил строежа за благотворително начинание на годината и мнозина изтъкнати представители на местното предприемачество вече са се съгласили щедро да подпомогнат делото.

Това бе последвано от бурни ръкопляскания, подхванати от Хенри.

След като заместник-министърът си седна на мястото, Хенри връчи на главния редактор на местния вестник плик с кратка дописка и с няколко снимки на строителната площадка. Беше сигурен, че през следващата седмица това ще бъде водеща тема в „Ехото на Сейнт Джордж“.

Погледна си часовника да види в колко часа гостът е седнал отново: девет без четири минути. Имаше съвсем малко време. Щом Уил се качи в стаята си, Хенри заснова припряно напред-назад по коридора и все си гледаше часовника.

В девет и двайсет и четири заместник-министърът се качи в чакащия ролс-ройс, обърна се към Хенри и каза:

— Опасявам се, че се налага да се лиша от удоволствието да видя с очите си строителната площадка на басейна. Но вие не се притеснявайте — увери го той, — в самолета на всяка цена ще прочета доклада и веднага щом се върна в Лондон, ще осведомя външния министър.

Докато на път за летището автомобилът профучаваше покрай пустеещия парцел, Хенри го посочи на заместник-министъра. Уил хвърли едно око през прозореца и ахна:

— Възхитително, стойностно, важно! — Но така и не обеща да похарчи и пени държавни пари за строежа. — Ще направя и невъзможното, за да убедя ония мандарини в министерството на финансите — бяха последните му думи, преди да се качи на самолета.

Не се налагаше да обясняват на Хенри, че Уил надали ще убеди за каквото и да било и най-дребния чиновник в министерството.

След седмица Хенри получи от външното министерство факс, в който най-подробно му съобщаваха какви промени е направил министър-председателят при последното обновяване на кабинета. Уил Уайтинг бил уволнен и бил заменен с човек, за когото Хенри чуваше за пръв път.

Тъкмо преглеждаше словото, което смяташе да държи пред Ротарианския клуб, когато телефонът иззвъня.

— Хенри, пак е плъзнал слух, че се готви държавен преврат, затова смятам да изчакаме до петък и чак тогава да обърнем лирите на Върховния комисариат в кори.

— Благодаря ти за съвета, Бил — валутният пазар е „тъмна Индия“ за мен. Между другото, чакам с нетърпение празненството довечера, най-после ще оповестим създаването на комитета за набиране на средства.

Ротарианците посрещнаха добре речта му, но щом разбра какви дарения смятат да дадат някои от членовете на клуба, Хенри съвсем се отчая — с тия темпове щеше да мине цяла вечност, докато завършеха строежа. А до края на мандата му тук оставаше някаква си година и половина.

Докато се прибираше с колата, се сети какво му е казал Бил в клуб „Британия“. Хрумна му нещо.

Никога досега не бе проявявал интерес към сумите, които британското правителство превеждаше всяко тримесечие на мъничкия остров Аранга. Външното министерство отпускаше от средствата си пет милиона годишно, разделени на четири вноски от по милион и двеста хиляди лири стерлинги, които веднага се обръщаха по курса на деня в местната парична единица — кората. Бил Патерсън казваше на Хенри курса, а после, през следващите три месеца, главният счетоводител на комисариата поемаше всички плащания. Оттук нататък това щеше да се промени.

Хенри не мигна цяла нощ — знаеше прекрасно, че му липсват познания и опит, за да осъществи такъв дързък замисъл, и че трябва да навакса пропуските, без обаче другите да се досетят какво е наумил.

На сутринта вече бе готов с плана. Като начало прекара съботата и неделята в местната библиотека: зае се да преглежда течението на „Файненшъл Таймс“ с надеждата да разбере какво предизвиква колебанията в обменните курсове и има ли някаква закономерност.