Джефри Арчър - С чужда пита

В купчинката „За становище“ имаше само още едно важно писмо: покана да държи реч на годишната вечеря на Ротарианския клуб, насрочена за ноември. Всяка година на някого от шефовете във Върховния комисариат се падаше задължението да произнесе словото. Явно бе дошъл ред и на Хенри. Той изсумтя, но все пак сложи чавка в горния десен ъгъл на писмото.

В купчинката „Прегледайте и хвърлете“ бяха струпани обичайните рекламни брошури, дипляни и покани за мероприятия, на които не ходеше никой. Хенри дори не си направи труда да ги прегледа и насочи вниманието си към купчината „Спешно“, където беше програмата на посещението на заместник-министъра.

27 август

15,30 ч. : г-н Уил Уайтинг, заместник-министър на външните работи, ще бъде посрещнат на летището от върховния комисар сър Дейвид Флеминг и първия секретар г-н Хенри Паскоу.

16,30 ч. : чай във Върховния комисариат с върховния комисар и лейди Флеминг.

18 ч. : посещение в колеж „Кралица Елизабет“, където заместник-министърът ще награди отличниците от випуска (речта е приложена).

19 ч. : коктейл във Върховния комисариат. Очаква се да присъстват около 100 гости (списъкът е приложен).

20 ч. : вечеря с генерал Оланги в казарма „Виктория“ (речта е приложена).

В кабинета влезе секретарката и Хенри вдигна очи.

— Кога, Шърли, ще покажа на заместник-министъра строителната площадка на плувния басейн? — попита той. — Не е включено в програмата.

— Успях да вместя някак петнайсетминутно посещение утре сутринта, докато заместник-министърът пътува за летището.

— Петнайсет минути за обсъждане на нещо, което ще повлияе върху живота на десет хиляди деца! — промърмори Хенри и пак се взря в програмата на заместник-министъра.

Отгърна следващата страница.

28 август

8 ч. : закуска в резиденцията с върховния комисар и изтъкнати представители на местните предприемачи (речта е приложена).

9 ч. : заминаване за летището.

10,30 ч. : полет 0177 на „Бритиш Еъруейз“ за летище „Хийтроу“ в Лондон.

— Дори го няма в официалната програма — изсумтя Хенри и пак погледна секретарката.

— Знам, знам — отвърна Шърли, — но тъй като посещението на заместник-министъра е съвсем кратко, върховният комисар реши да се съсредоточим върху по-важните неща.

— Например върху чая с жена му — сопна се Хенри. — Все пак се постарай да не закъснява за закуската. Внимавай да включиш в речта и абзаца за бъдещето на плувния басейн, който ти продиктувах миналия петък. — Хенри се изправи иззад бюрото. — Прегледах писмата и ги отбелязах. Ще отскоча за малко до града да видя в какво състояние е площадката на басейна.

— Между другото — каза Шърли, — току-що се обади кореспондентът на Би Би Си, Роджър Парнъл, да пита дали по време на посещението в Аранга заместник-министърът ще прави официални изявления.

— Звънни и му кажи, че официални изявления ще има, после му прати по факса речта, която заместник-министърът ще държи на закуската, като подчертаеш абзаца за плувния басейн.

Излезе от комисариата и се метна на мъничкия остин. Слънцето напичаше и през покрива на автомобила. Хенри уж беше смъкнал прозорците, а пак плувна в пот, докато изминаваше неколкостотинте метра до парцела на басейна. Някои от местните жители познаха колата и махнаха на дипломата от Англия, искрено загрижен за добруването им.

Той спря зад катедралата, която в Англия щеше да мине най-много за енорийска църквица, и отиде пеш на мястото, определено за плувния басейн — отстоеше само на около триста метра. Както винаги, изруга при вида на запустялата земя. Децата на Аранга разполагаха със съвсем малко спортни съоръжения: футболно игрище със спечен терен, който всяка година на първи май се превръщаше в игрище за крикет; градска зала, която, стига да нямаше заседание на местния градския съвет, служеше и за баскетболно игрище; тенискорт и игрище за голф в клуб „Британия“, до които местните жители нямаха достъп, а децата биваха пускани колкото да пометат алеите. В казарма „Виктория“ на около шестстотин-седемстотин метра военните разполагаха със спортен салон и с пет-шест игрища за скуош, но там имаха право да влизат само офицерите и гостите им.

Хенри веднага реши да прави, да струва, но да види плувния басейн построен, преди външното министерство да го е пратило в друга държава. Щеше да се възползва от речта, която му предстоеше да държи в Ротарианския клуб, за да прикани членовете му да се включат в инициативата. Трябваше да ги убеди да обявят плувния басейн за благотворително начинание на годината, а също да попритисне Бил Патерсън да оглави комитета за набиране на средства. Той все пак беше хем директор на банката, хем секретар на Ротарианския клуб — точно такъв човек трябваше за комитета!