Джефри Арчър - С чужда пита

Следващите три месеца, където и да отидеше, било в голфклуба или на коктейл в клуб „Британия“, събираше още и още сведения от Бил, докато накрая не се увери, че е готов да осъществи първия си удар.

Когато в понеделник Бил звънна да му съобщи, че заради слуховете за поредния преврат, в текущата сметка са преведени повече средства — 22 107 кори, прибавени от разликите в курса, Хенри му нареди да прехвърли парите в сметката за плувния басейн.

— Да де, но обикновено ги внасям в безотчетната сметка за непредвидени разходи — обясни Бил.

— От външното министерство се получи ново нареждане — № С 14792, според което допълнителните средства могат да се използват за местни проекти, стига те да са одобрени от заместник-министъра — обясни Хенри.

— Но заместник-министърът беше отстранен от длъжност! — напомни директорът на банката.

— Може и да е бил отстранен, но шефовете ми казаха, че заповедта още е в сила — отвърна първият секретар.

Както Хенри бе установил, нареждане № С 14792 наистина съществуваше, макар да беше съмнително, че когато са го издавали, началниците във външното министерство са имали предвид именно плувни басейни.

— Добре, щом казваш — примири се Бил. — Кой съм аз, че да оспорвам нареждане на външното министерство, особено пък когато от мен се иска просто да прехвърля пари от една банкова сметка на Върховния комисариат в друга!

Следващата седмица главният счетоводител не спомена да му се губят пари, тъй като беше получил точно толкова кори, колкото беше очаквал. Хенри се успокои, че номерът е минал.

Следващата сума щеше да бъде преведена чак след три месеца и той разполагаше с предостатъчно време, за да усъвършенства замисъла си. През следващото тримесечие доста местни предприемачи направиха дарения, ала Хенри бързо разбра, че дори при този приток на средства могат да си позволят само да започнат изкопа. Ако искаше накрая да има нещо повече от дупка в земята, трябваше да набави значително повече пари.

Сетне посред нощ му хрумна нещо. Но за да го осъществи, трябваше много точно да разчете времето.

Когато Роджър Парнъл, кореспондентът на Би Би Си, му звънна да пита както всяка седмица дали си заслужава да пише за нещо друго освен за комитета за набиране на средства за плувния басейн, Хенри му изшушука, че имал да му съобщава нещичко, но да си останело само между тях.

— Ама, разбира се — възкликна кореспондентът. — Какво?

— От правителството на нейно величество са притеснени, че вече няколко дни никой не е виждал генерал Оланги — мълвяло се как при поредния профилактичен преглед били открили, че е серопозитивен.

— Не думай! — ахна журналистът от Би Би Си. — Доказателства имаш ли?

— Не бих казал — призна си Хенри. — Все пак го чух от личния му лекар — не беше особено дискретен, докато разговаряше с върховния комисар. Но толкоз.

— Не думай! — повтори кореспондентът.

— Но да си остане само между нас, чу ли! Ако надушат, че съм ти казал аз, вече няма да можем да разговаряме.

— Никога не разкривам източниците си — увери го възмутен журналистът.

Съобщението, излъчено същия ден по вечерната емисия на Би Би Си, бе твърде мъгляво и изпъстрено с „ако“ и „но“. Въпреки това на другия ден Хенри отскочи до голфигрището, клуба „Британия“ и банката и установи, че всички говорят само за едно — за СПИН. Дори върховният комисар го попита дали е чул мълвата.

— Да, но не ми се вярва — отвърна невъзмутимо Хенри.

На следващия ден курсът на кората падна с четири пункта и се наложи генерал Оланги да се яви по телевизията, за да увери своя народ, че слуховете били безпочвени и ги пускали враговете му. С появата си по телевизията генералът постигна само едно — дори и някой да не бе чул слуха, вече го знаеше, и понеже Оланги изглеждаше поотслабнал, кората падна с още два пункта.

— Последния месец не можеш да се оплачеш — каза в понеделник Бил на Хенри. — След лъжливата тревога, че Оланги бил серопозитивен, успях да прехвърля в сметката за плувния басейн 118 000 кори, което означава, че мога да поръчам на архитектите по-подробен проект.

— Браво на теб — рече Хенри, приписвайки на банкера собствените си заслуги.

Затвори — знаеше, че не бива да рискува и да повтаря номера.

Архитектите изготвиха проекта, дори направиха макет, изложен във Върховния комисариат, та да го виждат всички. Въпреки това в сметката за басейна постъпиха само няколко мижави сумички, дарени от местни бизнесмени.