Джефри Арчър - Синове на съдбата

— „Води тогава, отче благ, и нека небесата греят, щастливи от деянието мое.“

— Благодаря ви, госпожице Армитидж. Достатъчно.

— Но тя игра чудесно — възропта Нат.

— Виж ти! Можел си да кажеш цяло изречение, без да се запъваш! — отбеляза господин Томпсън. — Вече сме в напреднал етап на прослушването, но пак си е облекчение. Да ти призная, нямах представа, че освен да изпълняваш главната роля, си искал и да поставиш пиесата. Въпреки това, Нат, май вече съм решил на кого ще поверя ролята на Оливия.

Нат загледа как Ребека слиза припряно от сцената.

— Ами Виола? — продължи да упорства той.

— А, не, ако сме разбрали правилно пиесата, Виола ти е близначка и за беда или за късмет Ребека изобщо не прилича на теб.

— Тогава Мария! Тя ще изиграе чудесно Мария.

— Не се и съмнявам! Но Ребека е прекалено висока за ролята на Мария.

— А мислили ли сте да поверите ролята на Фест на жена? — попита Нат.

— Да ти призная, Нат, не съм, отчасти защото нямам време да пренаписвам цялата пиеса от начало до край.

Нат така и не забеляза, че Ребека се е скрила зад една от колоните — да не би някой да забележи колко е притеснена и засрамена от брътвежа му.

— Ами прислужницата в дома на Оливия?

— Каква прислужница?

— Ребека е точно за тази роля.

— Така си е, но няма как да играе едновременно и Оливия, и прислужницата. Ами ако някой от публиката забележи? — Нат понечи да каже нещо, но се въздържа. — О, най-после мълчание! Но не се и съмнявам, че до утре сутринта ще пренапишеш пиесата, така че Оливия да играе заедно със Себастиан в още няколко сцени, за които господин Шекспир не е и подозирал. — Нат чу иззад колоната кикот. — Имаш ли други хрумвания за прислужницата, Нат, или да продължа с прослушването?

— Извинявайте, господине — рече момчето.

Господин Томпсън скочи на сцената, усмихна му се и изшушука:

— Трябва да отбележа, че ако си смятал да се правиш на непревземаем, Нат, се издъни с гръм и трясък. Сега вече всички ще те мислят за по-достъпен и от проститутка в казино в Лас Вегас. Сигурно ще ти бъде интересно да научиш, че догодина ще поставяме „Укротяване на опърничавата“, тази пиеса вероятно щеше да ти подхожда повече. Ако се беше родил една година по-късно, целият ти живот щеше да протече съвсем различно. Въпреки всичко ти пожелавам успех с госпожица Армитидж.

— Момчето трябва да бъде изключено — отсече господин Флеминг. — Само си е виновно.

— Но, господин директоре — възрази Флечър, — Пирсън е само на петнайсет години, освен това се е извинил веднага на госпожа Апълярд.

— То оставаше и да не се извини! — възкликна свещеникът, който до този миг се бе въздържал да изказва мнение.

— При всички положения — продължи директорът и се надигна иззад писалището, — представяш ли си как ще се отрази на дисциплината в училището, ако се разчуе, че някой е наругал жена на преподавател и му се е разминало?

— Нима бъдещето на момчето ще бъде заложено на карта само защото то е изрекло думата „проклетия“?

— Такива са последиците от лошите обноски — натърти директорът, — така поне ще сме сигурни, че Пирсън ще си вземе поука.

— Но каква ще бъде тази поука? — не се даваше Флечър. — Че човек не бива да допуска в живота си и най-малката грешка или че не бива да ругае?

— Защо защитаваш толкова яростно Пирсън?

— В първото слово, което съм ви чул да държите, господин директоре, казахте, че само страхливците се спотайват, ако се сблъскат с несправедливост.

Господин Флеминг погледна свещеника, който продължи да мълчи. Помнеше прекрасно словото — всъщност всяка година посрещаше новите ученици с едни и същи думи.

— Разрешете да ви задам един дързък въпрос — каза Флечър и се извърна към свещеника — доктор Уейд.

— Слушам — рече той така, сякаш се защитаваше.

— Идело ли ви е някога да наругаете госпожа Апълярд? Защото на мен ми се е искало много пъти.

— Точно там е работата, Флечър, ти си се въздържал. А Пирсън не го е направил и трябва да бъде наказан.

— Щом наказанието е да го изключите, уважаеми господине, аз ще се оттегля от поста председател на ученическия съвет, защото в Библията се казва, че помислите са не по-малко зло от делата.

И двамата мъже го погледнаха невярващо.

— Не говори така, Флечър! Със сигурност си даваш сметка, че ако го направиш, това ще намали шансовете да те приемат в Йейлския университет.

— Ако допусна това да влияе върху постъпките ми, значи не съм достоен да вляза там.