Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Прокурорската обител се преобрази в малко нескопосана китна полянка, сгушена в пищна тропическа урва и прорязана от бистро поточе. В кабинета стана дори по-топличко.

— Много се извинявам, господин Пакеекее, но се налага да наруша спокойствието ви — заоправдава се прокурорът, докато полагаше всички усилия да настани удобно стария шаман. — Пристигна съдийско постановление от господин Санчо Панса, което ме задължава да поставя главния свидетел под охрана и да изключа всякакъв достъп на защитата до него. Искрено съжалявам, но ще трябва да ви преместим, господин Пакеекее.

— Напълно ви разбирам, уважаеми господин Хогбен — поласкан от грижите, отвърна Пакеекее.

Тук, в Библиотеката, на стария шаман всичко му харесваше. И обитателите, и деловата обстановка, и отношението към него. Само дето, макар и нетленни, на старите му кокали постоянно им беше студено.

— Категорично настоявам, когато сме сами, да ме наричате Сонк, господин Пакеекее. Та вие можете да ми бъдете баща! И, признавам, че бих се гордял с този факт.

Таоа се смути от похвалата:

— Нямам честта да познавам уважаемия ви баща, Сонк, но ако съдя по начина, по който ви е възпитал, той трябва да е много достоен човек.

— Благодаря ви, че не съдите за мен по чичо ми! — засмя се прокурорът.

— И старият Хогбен не е чак толкова лош, колкото изглежда на пръв поглед, Сонк — отвърна Пакеекее, който бе надарен с рядката способност не само да вижда, но и да оценява по достойнство доброто и у най-злия гений. — Просто честолюбието му е твърде голямо и го подтиква непрестанно да се изхвърля.

— Не ви ли се струва, господин Пакеекее, че доста ласкаво оценявате чичо ми, като се има предвид колко злини е причинил в два свята — шеговито му се закани прокурорът, при което аурата му весело запримига като коледна елха, сякаш планинската полянка бе връхлетяна от цял орляк влюбени светулки. — Ако не бях ви опознал толкова добре през изминалата седмица, сериозно щях да се замисля дали да ви използвам като главен прокурорски свидетел.

Аурата на полинезийския шаман се почувства някак по-уютно и блажено затрептя:

— Повярвайте ми, приятелю. Имам богат опит в раздаването на правосъдие на моя остров на Земята и смея да ви уверя, че ще допуснете ужасна грешка, ако позволите на собствените ви чувства да повлияят на обвинението. Да не говорим, че според мен не е редно племенник да съди чичо си.

— Така е само по земните закони, господин Пакеекее. Но вие добре знаете, че чичо ми не е подвластен на никой закон в материалната вселена. Той не може да бъде съден като човек, защото изобщо не е човек, ако и да обладава всички лоши черти на хората. Макар че, строго погледнато, е точно обратното. Нещастните хорица са прихванали от него лошотията по стечение на обстоятелствата.

— Честно казано, ще ми бъде много интересно да узная подробностите по този въпрос, Сонк, но се страхувам, че ви задържам и само ви губя времето с моето старческо любопитство. Да не говорим за неудобствата, които ви причиних с моята носталгия по Фату Хива.

— Напротив! Напротив, Таоа — обърна се прокурорът към стария шаман с духовната му титла, която означаваше едновременно лечител, съдия, магьосник и учител и повече му подхождаше, когато разговорът навлезе в толкова дълбоки и страховити води. — Радвам се, че ми напомнихте. Улисах се в нашата раздумка, а отдавна трябваше да тръгнем. Охраната сигурно вече се е изнервила. Смятам да ви придружа до новото ви жилище, Таоа, така че спокойно можем да обсъждаме злощастната история на моя род по пътя. Избрал съм един остров, който, надявам се, ще ви хареса. Ако решите, че не е толкова хубав като родния ви Фату Хива, можете да го преобразите по ваш вкус. Вече съм уредил въпроса. Господин Робинзон Крузо каза, че обстановката отдавна му е омръзнала. Трябва само да обещаете да не превръщате неговата обител в Острова на съкровищата , защото после няма да може да се отърве от туристите.

— Имате думата ми, господин прокурор — официално заяви шаманът.

— Чудесно. Да тръгваме тогава.

Прокурорът и Таоа поеха към необитаемия остров, придружени само от двама, но затова пък изключително надежди телохранители. Терминатора тръгна напред да разчиства и без това пустия път от навлеци, а Роки им пазеше гърба и следеше за съмнителни аури, подкупени от защитата. Охраната дискретно поддържаше достатъчно разстояние, за да не пречи на разговора.

— Драги Сонк, бихте ли ми обяснили каква роля според вас са играли братята Хогбен в зачатъка на нашата вселена? Аз имам някои подозрения, но предполагам, че вие сте доста по-добре осведомен — попита Пакеекее, като с интерес оглеждаше стръмните афганистански клисури, родени от въображението на техния ариергард, а от време на време потрепваше от взривовете, с които авангардът им профилактично правеше на пух и прах в далечината дивораслата в главата му марсианска природа.