Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

— Михаил Александрович, току-що научих, че на границата са задържали сина на онзи Хогбен, дето пристигна преди няколко дни с цветнокожия си прислужник. Чухте ли? Снощи обявиха, че полинезиецът щял да бъде главният свидетел на прокурора, сиреч на нашия Хогбен. Казват, че този, другият, младият Хогбен пътувал като същински арабски принц — с цялата си свита от домашни любимци и голям товар злато.

Томи изхвърча като стрела и тутакси се озова до вратата, където благоприличието й я задържа за миг:

— Няма как! Аз хуквам, Михаил Александрович. После ще прегледаме отново материала, миличък. И без това сигурно ще се наложи да го допиша.

Ошашавен от това Хогбеново стълпотворение, Михаил Александрович изобщо не реагира, но могъщата аура на мадам Грицацуева се изчерви от възмущение. Щом Томи офейка, тя нежно го скастри:

— Защо позволяваш на тази фръцла да те нарича миличък, Мишленце?

— Аз… Такова…

— Ти си началник, миличък! Забрани й!

— Е, млади човече, готов ли сте да преминете през най-голямото изпитание в живота? — надуто рече върхът на Кьолнската катедрала на самотника отвъд граничната бразда.

— Я, майн хер — сдържано потвърди готовността си Хък, претръпнал към всякакви отегчителни изпитания през дългия си земен живот. Той май се състоеше само от изпитания. Едно от друго — по-големи!

— Не си мислете, че владеенето на родния ми език ви дава някакво предимство, младежо.

Тъй като цялото му същество категорично отказваше скромно да сведе очи, Хък просто си замълча, но катедралният връх не се впечатли. Той отдавна бе свикнал всякакви типове да минават през стандартната гранична процедура и вече познаваше човешките характери по-добре дори от Теофраст. Затова реши, че този трябва да е от дебелите глави, и го подхвана изкъсо:

— Надявам се, няма да проявите наглостта да отречете, че пренасяте контрабанда, уважаеми, ами направо ще ни насочите към получателя на пратката?

Хък не се замисли дори за миг:

— Златната чаша е предназначена за господин Мефистофел, хер Фауст.

— Знаех си аз, че зад гърба ми върти контрабанда, този непрокопсаник! А ти не ми вярваше! — обърна се Фауст с презрение към Настрадин ходжа. — Все ги защищаваш ония, ама ще видим тази работа…

Вълна от фаустовско задоволство обля Хък и, докато си отбелязваше наум раздора в митницата, той с радост установи, че е направил първия пробив в процедурата.

— А онзи хитрец, колегата му, замесен ли е? — продължи хер Фауст и с трепет си представи как на следващата оперативка ще натрие носа на високомерния Мефистофел.

— Хитър Петър е прекалено хитър, за да се намесва явно в далаверата, майн хер . Той стои в сянка и си получава пая, за да мълчи — смело продължи да се заиграва със съдбата Хък.

— Негодник! Всички заместници се пишат големи хитреци, ама ще видим тая работа!… — Хер Фауст изгледа строго Настрадин ходжа. — Преди седмица ми отмъкнаха под носа наградата за най-добър митнически екип. Лично Павел Иванович им я връчи… Хм… Преди да ви арестувам, уважаеми, позволете ми да узная все пак контрабандата на злато ли е основната цел на посещението ви?

— Не, разбира се. Дошъл съм тук да откупя три мъртви души, хер Фауст, но митническата администрация ме изнудва…

„Хък, сигурен ли си, че можеш да излезеш сух от тая интрига? И гледай по-бързичко да се оправиш, скъпи, защото едвам удържам Тифончо да не се намеси. Горкичкият, направо изгаря от желание да се изфука пред любимата си!“, достигна до него разтревожената мисъл на лъвицата.

— Признавам, че това донякъде променя нещата… Стига да можете да докажете твърдението си, че цялата митническа администрация е подкупна?! — възмути се хер Фауст до дъното на душата си. — Предупреждавам ви, че от вас ще се изискват много сериозни доказателства. В противен случай законът ще се стовари с цялата си строгост върху вас и не виждам как ще се отървете от рециклиране за тази тъй злостна клевета.

— Не съм си и помислил такова нещо, майн хер . Съжалявам, че погрешно ме разбрахте. Исках да кажа, че някои митнически служители се опитват да ме изнудват.

— Това пък откъде го измисли сега? — възмути се драконът, че някой си позволява дори косвено да оплюва любимата му.

Наложи се лъвицата дискретно да го озаптява.

— Опитват ли се или наистина ви изнудват?

Шефът на трета митническа смяна, хер Фауст, не можеше да скрие разочарованието, че тъй сладките обвинения срещу кръвния му враг се топят пред очите му като ланския сняг при първия пролетен повей.