Дъглас Адамс - Сбогом, и благодарим за рибките

Той стана, изтупа се и закуцука към къщи с изкълчен глезен. След това се съблече и се катурна в леглото си.

Докато заспиваше, телефонът иззвъня отново. Звъня в продължение на цели петнадесет минути и го накара да се завърти два пъти. Както и да е, нямаше никакъв шанс да го събуди.

Артър се събуди в прекрасно настроение — чувствуваше се чудесно, напълно баснословно ободрен, радостен от това, че си е в къщи, изпълнен с енергия и доста разочарован от откритието, че е средата на февруари.

Той отиде с танцова стъпка до хладилника, избра трите най-малко рошави неща, сложи ги в една чиния и ги огледа детайлно в продължение на две минути. Тъй като те не направиха опит да се раздвижат през това време, той ги кръсти закуска и ги изяде. Между другото, те убиха един вирус, който той беше донесъл преди няколко дни, без да знае, от Фларгатонските Газови Блата, който в противен случай щеше да убие половината население на Западното полукълбо, да ослепи останалата половина и да направи всеки психопат и стерилен, така че Земята извади късмет.

Той се почувствува силен, той се почувствува здрав. Той смело изрина боклука с лопата и после погреба котката.

Точно когато свърши с това, телефонът зазвъня, но той го остави да звъни, докато не настъпи момент на респектираща тишина. Който и да беше, щеше да позвъни отново, ако беше важно.

Той отупа калта от обувките си и влезе обратно вътре.

Имаше малко важни писма в купчините боклуци — няколко документа от общината с дати отпреди три години, отнасящи се до предстоящото събаряне на къщата му, и някои други писма за включване на проучване на общественото мнение за цялата мрежа околовръстни пътища наоколо. Имаше едно старо писмо от Грийнпийс — групата за екологична защита, на която той понякога оказваше съдействие, когато го молеха за помощ — за плана им да освободят делфините и косатките от пленничество, и някои картички от приятели, които неясно съжаляваха, че не могат да го намерят тези дни.

Той ги събра и ги сложи в една папка, на която написа „Неща за правене“. Но тъй като тази сутрин се чувствуваше изпълнен с енергия и динамика даже прибави „Спешно!“.

Той извади хавлията си и другите джунджурийки от пластмасовата чанта, която си беше взел от Мегамаркета в Порт Браста. Надписът отстрани беше хитра и сложна игра на думи на Кентавърски и беше неразбираем на всички други езици, и следователно напълно безсмислен за безмитен магазин на космодрум. Чантата имаше дупка на дъното си и той я изхвърли.

Той разбра с внезапна болка, че още нещо трябва да е паднало в малкия космически кораб, който го беше докарал на Земята, като даже любезно се отклони от пътя си, за да го остави точно до шосето А303. Той беше изгубил очукания си космически екземпляр от нещото, което му беше помогнало да върви по пътя си през невъобразимите пространства, които беше пресякъл. Той беше загубил ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ.

Добре, помисли си той, този път наистина няма да ми потрябва отново.

Трябваше да се обади на няколко места.

Той беше решил как да се справи с маса работи, които пътешествието му беше отложило, а всъщност просто да се държи все едно че нищо не е станало.

Той се обади в Би Би Си и помоли да го свържат с шефа на неговия отдел.

— О, здравейте, Артър Дент е. Вижте, съжалявам, че не бях на работа шест месеца, но бях полудял.

— О’кей, не се притеснявай, мисля че вероятно е било нещо такова. Тук се случва по всяко време. Кога можем да те очакваме?

— Кога таралежите стават от зимен сън?

— Някъде през пролетта, мисля.

— Малко след това.

— Разбрах.

Той прелисти указателя и си преписа малко номера, с които да се опита да се свърже.

— О, здравейте, с болница „Старите брястове“ ли говоря? Обаждам се само да видя дали ще мога да си кажа две думи с Фенела, хм… Фенела — Господи. Оглупях, след малко ще си забравя и собственото име, хм, Фенела — не е ли смешно? Ваша пациентка, едно тъмнокосо момиче, дошло е снощи…

— Страхувам се, че нямаме пациентка на име Фенела.

— О, наистина ли? Разбира се, че не исках да кажа Фиона, ние просто и казваме Фен…

— Съжалявам, довиждане.

Щрак.

Шест разговора по този образец започнаха да дават отражение върху енергичното му настроение на динамичен оптимизъм и той реши, че преди да го изостави напълно, ще го заведе в кръчмата и ще го зарадва малко.

Дойде му наум блестяща идея как да обясни всяка необяснима дивотия за своето изчезване със замах, и той започна да си подсвирква, докато буташе вратата, която толкова го беше уплашила предишната вечер.