Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Съвсем очевидно беше живо — макар и едва живо — и много старо, ама много-много-много старо. Цялото беше сбръчкано и почерняло. В подобните си на вейки пръсти държеше Лична електронна джаджа. То я размаха под носа на рецепциобота и гракна с древен-древен глас:

— Прехвърли ни нагоре… всичките!

Рецепциоботът мигом зае стойка мирно и засвети забележително по-ярко.

— Разбира се, мадам! Какво удоволствие е за нас да ви посрещнем в Първа класа на Звездния кораб „Титаник“! Удобствата, които ще намерите тук, нямат равни на себе си никъде в Галактиката! Моля, заповядайте и приятно пътуване!

Разнесе се съскане — въздухът отново започна да изпълва каютите, а температурата се покачи забележимо, щом корабът регистрира пристигането на четирима пътници в Първа класа. Вратата към отсека на Първа класа се отвори и Дан, Люси, Журналиста и Древното създание пристъпиха в един нов и още по-невероятен свят.

— Нети! — възкликна Дан. — Боже мили! Нети, това си ти! Какво е станало с тебе?! — Но Древното създание, на което Дан правилно бе поставил диагноза „Нети“, не можеше да им отговори. В мига, в който преминаха прага на Първа класа, тя припадна и се просна като труп. Тениската висеше върху спихнатото й тяло като пуловер, който й е твърде голям. Украшенията й изглеждаха глупави и не на място върху мършавите й китки и врат. Никой нямаше и най-малка идея какво ли й се беше случило.

А всъщност ето какво:

Звездният кораб „Титаник“ се задвижваше от последното и най-невероятно изобретение на великия гений Леовинус. Никой не знаеше как го е постигнал, а и той го държеше в абсолютна тайна, но някакси бе успял да озапти за Звездния кораб — обичния му шедьовър — най-огромния източник на енергия във вероятната вселена: бе хванал една черна дупка.

Естествено, с нещо толкова мощно като черна дупка трябваше да се борави внимателно и да се вземат невероятни мерки за безопасност. За лош късмет обаче безопасността беше нещо, което нито Скралионтис, нито Бробостигон бяха поставили на първо място, когато започнаха да орязват спецификациите за строежа на кораба.

— В Машинното никой няма да влиза — обясни Скралионтис, когато дори и Бробостигон се бе усъмнил дали е умно от тяхна страна да орежат и спецификациите на фирма „Невероятно силно стъкло“ за прозорчето за наблюдение на черната дупка.

— Но нали ги знаеш какви са черните дупки…

Всъщност Скралионтис не знаеше: той беше счетоводител, а не инженер. Във всеки случай Технологията на черните дупки беше чисто нова концепция, изскочила направо от мозъка на Леовинус.

— Просто вземете най-ниския параметър на Леовинус за стъкления щит! — беше отрязал той. — Повече пари не можем да дадем.

И точно Нети откри проблема, причинен от съкращенията на разходите. Силата на черната дупка просто я беше отскубнала от стълбата и я бе всмукнала през прозорчето, което трябваше да е обезопасено от фирма „Невероятно силно стъкло“.

След като веднъж попадна в черната дупка, тялото й бе започнало да навърта стотици календарни години и да изминава светлинни разстояния на малки кръгчета. За късмет си носеше Личната електронна джаджа, която прилежно бе записвала пропътуваните километри.

Самата Нети не знаеше как се е измъкнала. Явно черната дупка я беше изхвърлила в мига, когато Журналиста предизвика късо в рецепциобота. По чудо Нети беше останала жива, а още по-голямо чудо беше, че не си е загубила акъла чак дотам и е осъзнала, че е изминала милиони светлинни години космически километри — достатъчно, за да могат всички да бъдат прехвърлени безплатно в Първа класа.

— Остават по-малко от осем едо! — възкликна Журналиста. — И то ако приемем, че бомбата няма да ускори броенето!

— Какво мога да направя за Нети? — извика Дан, прегърнал патетично Древното създание.

— Остави я! Трябва да намерим спасителните лодки! — и Журналиста хукна покрай брега на Големия осов канал, Първа класа. Люси го следваше по петите.

— Хайде, Дан! — извика тя.

— Не мога да я зарежа току-така! — отвърна Дан. Но те завиха зад един ъгъл и изчезнаха. Дан се опита да вдигне на ръце одъртялата Нети, но въпреки че се беше смалила и съсухрила, изтощението си каза думата.

Огледа се и за първи път забеляза страхотната гледка, която предлагаше Големият осов канал — Първа класа. Ако думата „лъскав“ някога е означавала нещо, то явно беше именно разкриващото се пред очите му. Те това е Делукс. Те това е Скъпотия. И освен това го огласяше оперното пеене на гондолоботите: