Дъглас Адамс - Дългият, мрачен следобеден чай на душата

— Но изводите от всичко това са необикновени, нали? — попита Кейт. — Защото той всъщност казва всичко мигове преди самия Дъстин Хофман.

— Е, всичко това са догадки, разбира се. Разполагаме само с няколко отявлени примера за абсолютно съвпадение и просто ни липсва възможността да постигнем нещо повече чрез проучвания. Освен това сме длъжни да изтъкнем, че въпросните няколко примера на точно съответствие не са стриктно документирани и по-простото обяснение би било, че става въпрос за чисто съвпадение. А останалото би могло да бъде просто продукт на една развинтена фантазия.

— Но ако поставите и този случай редом с момичето, което току-що видяхме…

— О, ама разбирате ли, тъкмо това не можем да направим. Трябва да преценяваме всеки отделен случай според собствените му достойнства.

— Но те и двамата се намират в един и същи свят…

— Да, но става дума за отделни случаи. Очевидно ако нашият господин Елуис беше способен да демонстрира значителни предвиждания за това, какво ще каже, да речем, държавният глава на Съветския съюз или, още по-добре, президентът на САЩ, то явно тук биха се намесили значителни въпроси, отнасящи се до националната отбрана, и човек би могъл да бъде подготвен да се разпростре върху въпроса е ли това или не е съвпадение и фантазия, но заради някакъв си киноартист — ще рече, киноартист очевидно без всякакви планове за политическа кариера — според мене не си струва и затова трябва стриктно да се придържаме към научния принцип. И така — добави той, след като се врътна към вратата и повлече Кейт със себе си, — според мене и в двата случая, на господин Елуис и на ъ-ъ… как се казваше там, очарователното момиче в инвалидния стол, ние може би не сме способни да им помогнем с кой знае какво и вероятно мястото и апаратурата ще ни бъдат необходими за случаи, които заслужават повече внимание.

На Кейт не можа да й хрумне никакъв отговор и тя го последва. Вътрешно вреше и кипеше.

— А тук сега имаме един, общо взето, по-обещаващ и интересен случай — каза Стандиш и нахлу в следващата двойна врата.

Кейт се опитваше да контролира реакциите си, но въпреки това един толкова изцъклен и марсиански тип като господин Стандиш не би могъл да се сдържи да не забележи факта, че публиката му не следи особено внимателно представлението. В неговото държане се промъкна още щипка безцеремонност и припряност и обедини сили с вече наличните огромни количества безцеремонност и припряност.

Известно време крачеха по коридора в мълчание. Кейт търсеше други начини най-непринудено да подхвърли темата за новопостъпилите пациенти, но беше принудена тайничко да допусне, че не можеш да се опитваш да подхванеш една и съща тема три пъти един след друг, без да започнеш лека-полека да губиш жизненоважната за целта непринуденост. Тя поглеждаше по възможно най-потайния начин към всяка врата, покрай която минаваха, но повечето от тях бяха здраво затворени, а онези, които не бяха, не разкриваха нищо кой знае колко интересно.

Когато минаха покрай един прозорец, тя погледна навън и забеляза, че в задния двор влиза някакъв фургон. За краткия миг, в който беше пред погледа й, той успя да прикове нейното внимание, защото съвсем ясно му личеше, че не е нито фургонът на някой хлебар, нито фургонът на някоя пералня, фургоните на хлебарите и пералните са рекламна площ за своите притежатели и обикновено по тях са изписани думи като „Хлебар“ и „Пералня“, докато въпросният фургон беше абсолютно дюс. Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.

Беше едър, масивен фургон със сериозен вид, всъщност само мъничко не му достигаше, за да бъде истински камион, и беше боядисан от глава до пети в тъмносив металик. Той напомни на Кейт за огромните товарни камиони с цвят на пушечно олово, които гърмят през България и Югославия на път от Албания, нашарени единствено с думата „Албания“, изписана с шаблон отстрани на каросерията. Спомни си как се беше чудила какво ли изнасят албанците по подобен анонимен начин, но когато веднъж й се удаде случай да провери, откри, че единственото, което страната изнася, е електричество — което, ако си спомняше вярно училищните уроци по физика, като че ли не ставаше много за извозване с камиони.

Едрият фургон зави със сериозен вид и тръгна да отстъпва към един от задните входове на болницата. Каквото и да караше този фургон обикновено, помисли си Кейт, сега като че ли се гласеше или да го натовари, или да го разтовари. Тя продължи нататък.