Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

А и тази мисия. Бе получила единствено писмо с два самолетни билета и инструкции да побърза. „Всичко е уредено“, бе написано в писмото. Други подробности не се съобщаваха.

На креслото до нея се отпусна един мъж.

— Ха здрасти.

Тя го погледна. Отново австралиецът. Дявол да го вземе. Не можеше ли да се порадва поне на минута спокойствие? Пустинните каньони на Ню Мексико никога не бяха и домилявали толкова.

— Позволете ми да направя още един опит. — Мъжът отново подаде ръка. — Аз съм Бенджамин Бръст.

Тъй като не искаше да го обиди, този път пое ръката му. А сега изчезвай — каза си наум.

Той се усмихна. Бели зъби на фона на загоряло лице, високи скули и бръчици, предизвикани от слънчевите лъчи в краищата на очите. Пълни устни.

— Та какво знаете за цялата тази история? — попита той.

С повдигане на рамене Ашли даде да се разбере, че не желае да води разговор, и се извърна в обратната посока.

— Много тайнствена ми се вижда тази история — промърмори Бен. Тя кимна в знак на, съгласие.

— Навярно скоро ще научим нещо повече.

Той замълча. При все това тя не престана да усеща присъствието му. Одеколон с наситено ухание на мускус. Равномерно и дълбоко дишане.

Огледа се. Залата вече бе почти пълна. Бе започнало да става топло. Дано да пренастроят термостата.

— Имате ли му доверие? — прошепна той.

— Не — отвърна тя, гледайки пред себе си. Знаеше кого има предвид. — Ни най-малко.

Застанал до една врата, Блейкли гледаше как залата се изпълва. Неговият екип се бе събрал в петте кресла на първия ред. Даде знак на своя помощник Роланд да започва. Роланд кимна с разбиране и поднесе микрофон пред устата си.

— Дами и господа, моля ви да заемете местата си. След малко ще започнем.

След още няколко минути, през които се появиха закъснелите, вратите на залата бяха затворени, а светлината, леко отслабена. Блейкли се качи на подиума и застана зад осветената катедра. Избърса челото си с кърпа. Знаеше словото си наизуст и бе преценил всичките си думи.

Почука по микрофона с пръст, за да провери неговата изправност. Почукването бе възприето от присъстващите като знак да замълчат.

— Преди всичко благодаря ви за вашата отзивчивост — каза Блейкли и направи кратка пауза. — Знам, че за вас не е било лесно да прекъснете така внезапно делничните си занимания. Уверен съм обаче, че след малко сами ще се убедите, че това прекъсване си е струвало труда.

Взе дистанционното управление на апарат за прожектиране на диапозитиви и натисна едно копче. На екрана се появи планина със заснежен връх, от който излизаше струйка мръсен дим.

— Това е планината Еребус, разположена на остров Рос, непосредствено до крайбрежието на Антарктида. Тя е един от трите вулкана на този континент. В основата и е разположена научноизследователската станция на САЩ Мак Мърдо. Живях в нея през последните пет години.

Натисна още веднъж копчето и на екрана се появиха група ниски метални постройки, прилепени към повърхността на сив ледник. Спътниковите антени по покривите им наподобяваха паяци.

— През последните десет години изучавах геотермалните източници в някои горещи разломи под планината и под съседното Море на Рос, които все още са активни. За тази цел ползвах помощта на Националната агенция за космически изследвания. Преди шест години тяхната трета совалка сканира с радиовълни земната кора в търсене на нефтени находища и други подобни джобове. Помолих да бъде сканирана и планината Еребус, при което бяха установени някои удивителни неща.

Натисна копчето и на екрана се появи структурата на кората под вулканичния конус.

— Както можете да видите, под Еребус е разположена сложна пещерна система, простираща се на стотици километри.

Превключи на следващия диапозитив.

— При по-обстоен оглед с помощта на сонар и радар бе установено наличието на огромна пещера, отделена от близкия разлом само от шестстотин метра скална маса. — С показалец посочи мрежата от разломи, водеща към огромната пещера. — Назовахме този обект „пещерата Алфа“. Диаметърът и е от близо осем километра. Подът и е разположен на три километра и половина под повърхността на континента. Това е три пъти по-голяма дълбочина от достигнатата доскоро от човек.

На следващата картина бе показана група от усмихнати мъже с мръсни и прашни лица, застанали пред огромен отвор с неравни краища.

— След три години работа успяхме с помощта на взривове и земекопни машини да си пробием път до тази пещера. Бе ни необходима още година, за да построим лагер на дъното и.