Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

Блейкли я изгледа, без да каже нищо.

— Идвал е с мен и при други разкопки. Знам, че ще се справи с положението.

— Не знам дали това би било разумно — каза той с плаха усмивка.

— Той е издръжливо и съобразително дете.

— Да разбирам ли, че ако се съглася с това ваше искане, ще се включите в екипа? — попита Блейкли лукаво. Замълча за миг, свали очилата си и разтри с пръсти вдлъбнатинките, които те бяха оставили върху носа му. Започна да разсъждава на глас — Предполагам, че би могъл да остане в базата Алфа. Тя е надеждно място. — Сетне намести отново очилата си и присегна ръка през масата. — Съгласен съм.

Облекчена, тя си отдъхна и стисна сухата му ръка.

— Защо настоявате толкова много да включите именно мен във вашия екип? — полюбопитства тя.

— Заради вашата специалност. Антропологията на първобитни хора, обитаващи планински скатове. Изследването ви на селището Гила бе блестящо.

— И все пак защо се спряхте именно на мен? Има и други палеоантрополози със сходни интереси.

— Поради няколко причини. — Той започна да сгъва пръстите на ръцете си. — Първо, при други разкопки сте доказвали, че умеете да ръководите екипи. Второ, имате страхотен нюх за подробностите. Трето, упорството ви в разплитането на загадки е пословично. Четвърто, вие сте в чудесна физическа форма. Пето, спечелихте си моето уважение. Имате ли други въпроси?

Удовлетворена и леко смутена от отговора, тя поклати глава. Опита се да не се изчерви от смущение. Хората, работещи в нейната област, рядко получаваха похвали. Почувства известно неудобство и смени темата.

— Щом ще работим заедно, може би вече ще ми кажете къде сте открили този уникален артефакт. — Тя стана и се отправи към умивалника, за да измие чиниите. — Някъде в Африка, предполагам.

Той се усмихна.

— Не, в Антарктида.

Тя го погледна през рамо, опитвайки се да разбере дали той не се шегува.

— Върху този континент няма първобитни култури — каза тя. — Той е ледена пустиня.

Блейкли присви рамене.

— Не съм казал, че е открит върху него. Тя изпусни една чиния в умивалника.

— Къде в такъв случай?

Извърна се към гостенина, облегна се на умивалника и избърса ръцете си с влажна кърпа.

В отговор той просто посочи с пръст към пода.

Надолу.

Бенджамин Бръст проследи с поглед как една кафява хлебарка прекоси белия умивалник. Върна се при решетките и прокара ръка върху четината, израсла по бузите му през седмицата, откакто бе задържан. На това място вонята на стара пикоч, която се носеше в килията, се усещаше по-слабо. Униформеният военен тъмничар откъсна за миг поглед от списанието „ГК“, което държеше в скута си. Бенджамин му кимна. Тъмничарят не отговори на поздрава му и възобнови четенето.

За щастие Ханс Бидерман, клиентът на Бен, се възстановяваше бързо. И слава Богу. На Бен никак не му се искаше като капак на всичко да му лепнат и убийство по непредпазливост. Господин Бидерман още днес щеше да отлети обратно за Германия. За извършеното правонарушение му се размина само с леко мъмрене. В същото време за Бен, в качеството му на организатор на експедицията, се очертаваше един доста дълъг престой във военен затвор.

През изминалите пет години Бен се бе специализирал в придружаването на хора, разполагащи с достатъчно пари, за да досетят екзотични места и наблюдават редки гледки. Тези пътешествия често налагаха известно заобикаляне, а понякога и нарушаване на действащите разпоредби. Бен се бе профилирал в подземни приключения посещения на изоставени диамантени мини в Южна Африка, на развалините на манастири, погребани под Хималаите, и на подводни тунели по крайбрежието на Карибско море. Тук в Австралия, бе развеждал туристи в изумително красиви пещери, чието посещение от граждански лица бе забранено от военните.

Пещерите се намираха в периферията на военната база Блек Рок. Бяха открити и картографирани от самия Бен преди четири години, когато бе служил в базата.

Всичко си вървеше както трябва до момента, когато хер Бидерман, шкембестият германски клиент на Бен, се бе подхлъзнал и си бе счупил крака. Бен би го оставил да си изгние там, задето пренебрегна предупрежденията му. Вместо това обаче се опита да измъкне нещастника от пещерата. Стенанията на хер Бидерман привлякоха военната полиция и Бен бе възнаграден за усилията си с арест.

Отстрани се от решетката и се отпусна върху проядения от молци матрак. Отметна глава назад и започна да изучава петната върху тавана. Чу как по коридора се разнесоха тежки стъпки и някой прошепна нещо на тъмничаря.