Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

След развода и се бе наложило да полага доста усилия, за да осигурява храна и покрив за двамата. Заплатата и едва стигаше за покриване на най-неотложните разходи. За финансиране на научните и трудове и дума не можеше да става.

— Почакайте! — рече тя изведнъж. — За нещо законно ли става дума? Такова предложение няма как да е законно.

— Уверявам ви, професор Картър, че става дума за нещо съвършено законно. И това е само началото. Гарантират ви се изключителни авторски права върху резултатите от изследванията. Както и назначение в който университет пожелаете.

Тя често бе мечтала за подобни неща след прекалено продължително хранене само с пица със салам и лук.

— Та как е възможно това? Нали университетите си имат правила, наредби, старшинство… Допустимо ли е?

— Става дума за проект, подкрепен от най-високопоставени хора. Бе ми дадена свободата да наемам, когото пожелая и при каквито условия поставя.

Докторът се настани на дивана и кръстоса крака. Протегнатите му ръце обхванаха цялото облегало.

— Реших да привлека вас — добави бавно.

— Защо? — попита Ашли все още с известна подозрителност.

Докторът се протегна и с ръка и даде знак да прояви малко търпение. Сетне взе куфарчето си и го разтвори. Като си служеше с двете ръце, внимателно измъкна от него кристална статуетка. После я обърна към нея.

Представляваше човешка фигура. Ако се съдеше по увисналите гърди и издутия от бременност корем, женска фигура. Слабата светлина прониза кристалната структура и отраженията и се завърнаха в ярки лъчисти снопове.

Даде на Ашли знак да поеме статуетката.

— Какво мислите?

Тя се поколеба, сякаш се боеше да не докосне крехката и красота.

— Определено е примитивна. Изглежда, е някакъв символ на плодородието…

Доктор Блейкли закима енергично в знак на съгласие.

— Напълно сте права. А сега я огледайте по-отблизо. Подаде и тежката статуетка, като ръцете му потрепериха от напрежение.

— Моля ви да я разгледате. Тя се присегна към нея.

— Изваяна е от един-единствен диамант. Няма дори една пукнатина — поясни докторът.

Едва сега тя разбра присъствието на въоръжената охрана. Неволно отдръпна ръце от скъпоценната вещ.

— Страхотно — прошепна изумена.

Седнала на кухненската маса, Ашли Картър проследи с поглед как доктор Блейкли небрежно затвори мобифона си и го прибра в малкия джоб на сакото си.

— И така, професор Картър, докъде бяхме стигнали? — Проблем ли има? — попита Ашли, като забърса доматения сос в чинията си с парченце чеснов хляб. Двамата седяха на зелената метална кухненска маса.

Докторът поклати глава.

— Ни най-малко. Просто проверявам как върви работата с привличането на още един член на екипа. Става дума за един австралийски пещерняк. Та докъде бяхме стигнали? — повтори той с усмивка.

— Кои други хора ще участват в експедицията? — попита тя с уморен глас.

— Боя се, че това е поверителна информация. Мога обаче да ви съобщя, че водим разговори с водещ канадски биолог и с египетски геолог. Предвидени са и още, още няколко души.

Ашли разбра, че с този начин на извличане на информация, няма да стигне доникъде.

— Добре. Да се върнем към диамантената статуя. Така м не ми казахте къде е открит този артефакт.

Той сложи пръст пред устните си.

— Тази информация също е поверителна. Може да се сподели само с хората, включени в изследването — отвърна и сгъна раираната памучна салфетка върху скута си.

— Докторе, бях останала с чувството, че ще разговаряме. Твърде пестелив сте в отговорите си.

— Навярно сте права. Все още обаче не сте ми дали недвусмислен отговор. Имате ли желание да се включите в моята изследователска група?

— Трябва ми повече информация. А и известно време, за да уредя деловите си ангажименти.

— За тези дреболии ще се погрижим ние.

Тя се замисли за Джейсън, който в момента вечеряше пред телевизора, като си взимаше от храната, поставена върху поднос от плетени пръчки.

— Имам син. Не мога просто така да го оставя. Той съвсем не е „дреболия“.

— Доколкото зная, имате и бивш съпруг. Някой си Скот Вандеркливе, ако си спомням добре.

— Никога няма да оставя Джейсън при него. Забравете това.

— В такъв случай ще имаме проблем — въздъхна тежко Блейкли.

Проблемът май се очертаваше като труден. Джейсън си бе имал неприятности в училище и Ашли се бе зарекла това лято да му задели повече време.

— Този въпрос не подлежи на разисквания — каза тя с колкото се може по-решителен глас. — Или Джейсън ще дойде с мен, или ще трябва да отклоня предложението.