Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Сам пое от ръцете на Маги чаша с гъста лепкава течност и я погледна подозрително.

— Помага — каза Маги с малко измъчена усмивка. Очевидно и тя бе пострадала малко от ефекта на царевичната бира.

Сам отпи глътка от инкското кафе. Имаше вкус на орех с оттенък на канела. Доволен от това, че на вкус бе по-добро, отколкото изглеждаше, зае се с него. Пое няколко глътки. Маги бе права. Инкското кафе помогна за избистрянето на мислите му, но по краищата те все пак си останаха размазани. Закле се никога повече да не пие чича. Отмести лицето си от парата, която излизаше от чашата.

— И така, какво ще правим тази сутрин? — попита.

— Сутрин? Вече е почти пладне, Сам — отговори Норман. — Аз дори съм готов за следобеден сън.

Думите му прозвучаха бодро, но бледото му лице го издаде. Сам едва сега забеляза, че кожата на фотографа има нездрав оттенък. Освен това се отпусна още по-тежко върху рамото на Денал, когато закуцука към изхода.

— Как е кракът ти? — попита Сам.

Норман повдигна края на туниката си. Коляното му очевидно се бе подуло под превръзката.

Една от жените се наведе и разгледа крака му. Промърмори нещо на инкски. Три чифта очи се обърнаха към Денал.

Той преведе казаното. За щастие родният му кечуа много приличаше на инкския език, от който бе произлязъл. Иначе на групата щеше да и бъде трудно да общува с местните хора.

— Каза, че Норман трябва да отиде в храма.

— В храма ли? — попита Сам.

— Няма да позволя да ме лекува някакъв шаман — каза Норман и отпусна края на туниката си. — Ще изчакам да дойде помощ. Между другото, опита ли се да се свържеш с Филип?

Сам поклати глава и присви очи. Състоянието на фотографа го разтревожи.

— Ще се обадя сега. Ако не успеем да извикаме хеликоптер до довечера, може би ще е по-добре все пак да се консултираш с шамана. Инките са разбирали много от природна медицина. Дори и от хирургия.

— Не вярвам здравната ми осигуровка да покрие тези разходи — отвърна Норман.

— Тогава поне си легни, а аз веднага ще се обадя на Сайкс.

Денал помогна на Норман да се прибере в стаята. Сам го последва, за да вземе уоки-токито от раницата. Погледна разтревожено Норман, когато той изохка при отпускането си върху сламената постеля.

— Погрижи се днес да си пийне повечко — каза Сам на Денал. — Когато приключиш с него, ела при мен. Ще се нуждая от помощта ти при разговорите с местните хора.

Сам отметна рогозката, отдалечи се на няколко крачки и включи уоки-токито. Стрелката на индикатора на батерията бе достигнала червената черта. Без презареждане нямаше да работи още дълго.

— Сам търси базата. Сам търси базата. Приемам.

Отговорът бе почти незабавен:

— Отдавна трябваше да се обадиш, Конклин — каза сърдито Филип. Думите му бяха примесени с пращене.

— Успя ли да откриеш спасители? Норман е ранен и трябва бързо да го евакуираме.

Възбудата в гласа на състудента му не можа да бъде напълно прикрита от радиосмущенията.

— Утре идва чичо ти! Професорът! Веднага тръгва от Куско! Би трябвало утре сутрин да пристигне с хеликоптер и припаси!

Развълнувана, Маги стисна Сам за лакътя.

— Не разговарях лично с него — продължи Филип, — Радиостанцията все още е повредена. Връзката с Куско я осъществихме чрез градчето Вилякуача с помощта на уоки-токитата на едни монаси. Това го разбрах преди час.

Чувствата на Сам бяха смесени. Пристигаше чичо Ханк! И все пак, намръщи се — очакваше помощ не утре, а именно днес. Даваше си сметка, че тази надежда не бе реалистична. Намираха се на стотици километри и от най-примитивните летища. Въпреки всичко натисна копчето за предаване.

— Страхотна новина, Филип! Опитайте се обаче да изпратите този хеликоптер колкото се може по-скоро. Дай зор на чичо Ханк. Ще поддържаме огъня запален цяла нощ, в случай че хеликоптерът пристигне по-рано. Филип, трябва да прекратя връзката. Ще ти се обадя утре по изгрев слънце — завърши Сам, като видя, че индикаторът на батерията започна да примига.

По-голямата част от отговора на Филип бе погълната от радиосмущенията. Дразнещият шум предизвика отново главоболие на Сам. Той изруга и изключи уоки-токито. Надяваше се Филип да е чул последните му думи.

— Значи утре призори — въздъхна Маги с облекчение и извърна поглед към селището. — Много се радвам, че професор Конклин ще бъде отново сред нас.

— Тревожа се за Норман — каза Сам. — Според мен би трябвало да поговорим с шамана Камапак. Трябва да проверим дали инките имат някакъв аналог на аспирин или болкоуспокояващо.