Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Наистина нямам представа — отвърна Огдън и запремига срещу пръстена, който беше само на два-три сантиметра от носа му, — и това няма нищо общо, господин Гонт. Синът ви е извършил…

Гонт хукна с гневен врясък към дъщеря си. За стотна от секундата Хари си помисли, че старецът ще я удуши, защото ръката му се стрелна към врата й, след миг обаче той я повлече към Огдън, като я теглеше за златната верижка около шията й.

— Това виждаш ли го? — ревна той на посетителя, като разклати пред лицето му тежък златен медальон с капаче, а Меропа се задави и се замъчи да си поеме въздух.

— Видях, видях! — побърза да каже Огдън.

— На Слидерин е — викна Гонт. — На Салазар Слидерин! Ние сме последните му живи потомци, какво ще кажеш, а?

— Господин Гонт, дъщеря ви! — възмути се Огдън, но старецът вече беше пуснал Меропа, която залитна и се дръпна отново в ъгъла, като разтриваше врата си и се опитваше да си поеме дъх.

— Разбра ли сега? — попита тържествуващо Гонт, сякаш току-що беше решил по абсолютно безспорен начин сложен въпрос. — Няма да ни говориш като че ли сме прах по обущата ти! Поколения и поколения чистокръвни, и всичките магьосници… Ти едва ли можеш да се похвалиш с това, не се и съмнявам.

И той се изплю на пода в краката на посетителя. Морфин пак се задави от смях. Меропа не каза нищо — беше се свила при прозореца и беше навела глава, а правата коса бе скрила лицето й.

— Господин Гонт — отново поде упорито Огдън, — опасявам се, че и вашите, и моите предци нямат нищо общо с въпроса, по който съм дошъл. Тук съм заради Морфин, заради Морфин и мъгъла, когото е нападнал снощи. Имаме сведения — тук той погледна надолу към пергаментовия свитък, — че Морфин е направил заклинание или магия на гореспоменатия мъгъл и той целият се е покрил с изключително болезнени пришки.

Морфин се изкиска.

— Мълчи, момче! — озъби се Гонт на змийски език и Морфин отново притихна. — Чудо голямо, като му излезли на мъгъла пришки! — продължи той предизвикателно, извърнат вече към Огдън. — Тъкмо мръсното му лице се е поизчистило, нека му е за урок, да помни…

— Какво общо имат тези неща, господин Гонт? — повтори Огдън. — Това е било с нищо непредизвикано нападение срещу беззащитен…

— Ъхъ, още щом те видях, познах, че си мъгълофил — подметна презрително старецът и пак се изплю на пода.

— Така няма да стигнем доникъде — твърдо отсече човекът от министерството. — От поведението на сина ви личи, че не се разкайва за постъпките си. — Огдън отново сведе поглед към пергаментовия свитък. — На четиринайсети септември Морфин трябва да се яви на заседание, за да чуе обвиненията, че е използвал магия пред мъгъл и е причинил телесни и нравствени щети на същия мъгъл…

Той замълча насред изречението. През отворения прозорец се чуха чаткане и пръхтене на коне, висок смях и гласове. Пътят, който се виеше към селото, очевидно минаваше само на хвърлей от горичката, където се намираше къщата. Гонт застина, ококори се и нададе ухо. Морфин изсъска и се извърна със стръвно изражение по посока на звуците. Меропа вдигна глава. Хари забеляза, че лицето й е бяло като платно.

— Господи, каква грозотия! — прокънтя глас на момиче толкова ясно, сякаш стоеше в стаята до тях. — Том, защо баща ти не нареди да разрушат тая съборетина?

— Не е наша — отговори глас на младеж. — Всичко от другата страна на долината е наше, тази къщурка обаче принадлежи на възрастния бедняк Гонт и децата му. Синът си е шантав, само да чуеш какво се говори за него в селото…

Момичето се засмя. Чаткането и пръхтенето се усилваха. Морфин понечи да се изправи от креслото.

— Седи там — предупреди го на змийски баща му.

— Том! — каза отново гласът на момичето отвън; двамата изглежда се бяха приближили съвсем и вече бяха пред самата къща. — Може би греша… но някой май е заковал върху вратата змия.

— Господи, наистина! — отвърна мъжкият глас. — Сигурно е синът, обясних ти вече, че не е с всичкия си. Сесилия, скъпа, не я гледай!

Чаткането и пръхтенето започнаха да заглъхват.

— „Скъпа“ — прошепна на змийски Морфин, като погледна сестра си. — Нарече я „скъпа“. Значи при всички положения не те иска.

Меропа беше съвсем бледа и Хари беше сигурен, че тя ще припадне.

— Какво? — тросна се Гонт също на змийски и премести поглед от сина към дъщеря си. — Какво каза, Морфин?

— Дай й да зяпа този мъгъл! — обясни злобно Морфин и погледна сестра си, която беше ужасена. — Вечно стои в градината, ако той минава, и се кокори през живия плет. А снощи…