Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Огдън тръгна нататък тихо и както се стори на Хари — доста предпазливо. Когато тъмните сенки на дърветата се плъзнаха над него, той отново спря и се вторачи във входната врата, където някой беше приковал мъртва змия.

Нещо изшумоли и изпука. От най-близкото дърво скочи дрипав мъж и се приземи на крака точно пред Огдън, който се дръпна назад мигновено, настъпи пешовете на редингота си и се препъна.

— Не си добре дошъл.

Мъжът от дървото беше с гъста коса, толкова сплъстена и мръсна, че можеше да е всякаква на цвят. Много от зъбите му бяха окапали, а черните му очички бяха разногледи. Би трябвало да изглежда смешно, но всъщност действаше стряскащо и Хари не можеше да вини Огдън, задето първо се дръпна още няколко крачки назад и чак тогава каза:

— Ъъъ… добро утро, аз съм от Министерството на магията…

— Не си добре дошъл.

— Ъъъ… Моля?… Не ви разбирам — притеснено рече Огдън.

Хари отсъди, че той е изключително тъп — според момчето непознатият се беше изразил пределно ясно, а на всичкото отгоре размахваше магическа пръчка в едната ръка и зловещ нож в другата.

— Сигурен съм, че го разбираш, нали, Хари? — попита тихо Дъмбълдор.

— Да, естествено — потвърди момчето, донякъде объркано. — Защо Огдън не може…

Но погледът му отново падна върху мъртвата змия на вратата и Хари в миг проумя каква е работата.

— Той говори на змийски език, така ли?

— Браво на теб! — кимна усмихнат Дъмбълдор.

Дрипавият мъж тръгна към Огдън, насочил ножа в едната ръка и магическата пръчка в другата.

— Вижте сега… — подхвана Огдън, но прекалено късно: последва трясък и той се озова на земята, стиснал носа си, от който между пръстите му бликна гадна жълтеникава гъста течност.

— Морфин! — каза силен глас.

От къщата забързано излезе възрастен мъж, който затръшна след себе си вратата и мъртвата змия се люшна тъжно. Беше по-нисък от първия и странно несъразмерен: плещите му бяха много широки, а ръцете — прекалено дълги и заедно с блесналите кафяви очи, късата проскубана коса и сбръчканото лице му придаваха вид на яка стара маймуна. Той рязко спря при мъжа с ножа, който се заливаше от смях над просналия се на земята Огдън.

— От министерството значи? — попита по-възрастният мъж, като гледаше надолу към Огдън.

— Точно така — отвърна той ядосано и се пипна по лицето. — А вие, предполагам, сте господин Гонт.

— Да — потвърди Гонт. — Уцелил те е в лицето, а?

— Именно — сопна се Огдън.

— Трябваше да предупредиш, че ще дойдеш — укори го нападателно Гонт. — Това тук е частна собственост. Не можеш да си влизаш току-така и да очакваш синът ми да не се защити.

— От какво да се защитава, човече? — възкликна посетителят, докато тромаво ставаше на крака.

— От навлеци. От любопитковци. От мъгъли и боклуци.

Огдън насочи магическата пръчка към собствения си нос, който и досега пускаше големи количества от подобието на жълта гной, и течението спря веднага. Господин Гонт каза на Морфин с ъгълчето на устата си:

— Влизай вътре. Без приказки!

Този път Хари беше подготвен и разпозна змийския език, разбираше какво се казва, но и различи странния съскащ шум — единственото, което Огдън можеше да чуе. Морфин понечи да възрази, но баща му го стрелна със заплашителен поглед и той размисли — закрета към къщата със странно клатушкане и захлопна входната врата, а змията отново се люшна тъжно.

— Дошъл съм да се срещна със сина ви, господин Гонт — обясни Огдън, като избърса последните остатъци гной по предницата на редингота. — Това беше Морфин, нали?

— Аха, това беше Морфин — потвърди безразлично старецът. — Ти чистокръвен ли си? — попита той, но този път тонът му внезапно беше станал войнствен.

— Не виждам какво общо има това — хладно отвърна Огдън и Хари усети как започва да го уважава повече.

Но Гонт изглежда изпитваше други чувства към него. Взря се с присвити очи в лицето на посетителя и промърмори обидно:

— Сега се сещам, че съм виждал носове като твоя и долу в селото.

— Не се съмнявам, ако синът ви им е налетял — подметна Огдън. — Дали да не продължим разговора вътре?

— Вътре ли?

— Да, господин Гонт. Вече ви казах. Дошъл съм заради Морфин. Изпратихме сова…

— На мен не са ми притрябвали сови — отсече Гонт. — Не чета писма.

— В такъв случай не може да недоволствате, че не са ви предупредили за посещението — отбеляза кисело Огдън. — Тук съм заради тежко нарушение на магьосническия закон, извършено на това място малко след полунощ…