Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Добре, добре, добре! — ревна Гонт. — Влизай в проклетата къща, щом толкова настояваш!

Вътре изглежда имаше само три тесни стаички. В две от тях се влизаше от основното помещение, което служеше за кухня и същевременно за всекидневна. Морфин седеше на мърляво кресло при пушещия огън — държеше между дебелите си пръсти жива пепелянка, с която си играеше и й пееше тихо на змийски език:

В ъгъла при отворения прозорец се чу нещо като тътрузене на крака и Хари забеляза, че в стаята има още някой — момиче с парцалива сива рокля със съвсем същия цвят като мръсната каменна стена отзад. То стоеше до димяща тенджера върху окадена черна печка и бърникаше по полицата със захабени тенджери и тигани отгоре. Косата му беше права, без блясък, а лицето — грозновато и бледо, с доста груби черти. И момичето като брат си беше разногледо. Изглеждаше малко по-чисто от двамата мъже, но Хари си помисли, че никога не е виждал човек с толкова сломен вид.

— Дъщеря ми Меропа 16 16 Меропа — една от седемте плеяди, единствената, която се омъжва за обикновен простосмъртен (царя на Коринт — Сизиф), затова като се превърнала в съзвездие, не светела така ярко, както сестрите й. — Б.пр. — представи я свадливо Гонт, след като Огдън погледна озадачено към нея.

— Добро утро! — поздрави гостът.

Жената не отговори, само погледна уплашено баща си, обърна гръб на стаята и продължи да размества тенджерите по полицата.

— Е, господин Гонт — подхвана посетителят, — нека говорим по същество: имаме основания да смятаме, че късно тази нощ синът ви Морфин е правил магии пред мъгъл.

Чу се оглушително „тряс“ — Меропа беше изпуснала една от тенджерите.

— Вдигни я! — изкрещя Гонт. — Ха̀ така, ровичкай по пода като някоя мръсна мъгълка! За какво ти е магическата пръчка, безполезна торба с тор!

— Господин Гонт, много ви моля! — рече стъписан Огдън.

Меропа, която вече беше вдигнала тенджерата, се изчерви до мораво, отново изпусна тенджерата, извади с треперещи ръце пръчката от джоба си, насочи я към съдината и припряно изломоти някакво заклинание, от което тенджерата се плъзна шеметно по пода точно в обратната посока, удари се в стената отсреща и се пукна на две.

Морфин се запревива от налудничав смях. Гонт кресна:

— Поправи я, тъпа буцо, поправи я!

Меропа тръгна спънато през стаята, но още преди да успее да вдигне пръчката, Огдън насочи своята и каза твърдо:

— Репаро!

Тенджерата тутакси се поправи сама.

Гонт като че ли понечи да се разкрещи на Огдън, но се отказа и само се заяде с дъщеря си:

— Пак извади късмет, че този добър човек от министерството е тук. Може би той ще ме отърве от теб, може би няма нищо против мръсните безмощни…

Без да поглежда към никого и да благодари на Огдън, Меропа вдигна тенджерата и с треперещи ръце я върна на полицата. После застина с гръб до стената между прашния прозорец и печката, сякаш не искаше нищо друго, освен да хлътне в камъка и да изчезне.

— Както вече обясних, господин Гонт — подхвана отново Огдън, — причината да ви посетя…

— Чух те и първия път! — изсъска Гонт. — Много важно! Морфин е натрил носа на някакъв мъгъл, който си го е изпросил…

— Морфин е нарушил магьосническия закон — твърдо отсече Огдън.

— Морфин е нарушил магьосническия закон — изимитира го Гонт така, че да прозвучи високопарно и напевно. Морфин отново прихна. — Дал е урок на онзи мръсен мъгъл, това да не би вече да се смята за престъпление?

— Опасявам се, че е така — потвърди Огдън.

Той извади от вътрешния си джоб малък пергаментов свитък и го разгърна.

— Това пък какво е, присъдата му ли? — ядосано повиши тон Гонт.

— Това е призовка, Морфин трябва да се яви в министерството…

— Да се яви! Да се яви , моля ви се! Ти за какъв се мислиш, та си ми дошъл тук да носиш призовки на сина ми?

— Аз оглавявам Силите за охрана на магическия ред — поясни Огдън.

— И смяташ, че ние тук сме някакви отрепки! — разкрещя се Гонт и тръгна към Огдън с насочен напред мръсен пръст с жълт нокът. — Отрепки, които ще хукнат към министерството веднага щом им нареди? Ах, ти мръсен малък мътнород, знаеш ли изобщо с кого приказваш, а?

— Бях останал с впечатлението, че разговарям с господин Гонт — рече Огдън, който изглеждаше стреснат, но не се предаваше.

— Точно така! — ревна Гонт. За миг на Хари му се стори, че старецът прави неприлично движение с ръката, после обаче си даде сметка, че той показва на Огдън грозния пръстен с черен камък на средния си пръст, като го размахва току пред очите му. — Виждаш ли го това тук? Виждаш ли го? Знаеш ли какво е? Знаеш ли откъде идва? Родът ми го притежава от векове, ето колко древни са предците ми и всички до последния са чистокръвни! Знаеш ли колко са ми предлагали за него само защото върху камъка е изсечен гербът на Певърил?