Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Меропа рязко поклати глава, сякаш молеше брат си, той обаче продължи безпощадно:

— Снощи го чакаше на прозореца да се прибере с коня.

— Чакаш на прозореца да видиш някакъв си мъгъл! — прошепна Гонт.

И тримата явно бяха забравили за Огдън, който изглеждаше и объркан, и подразнен от този нов изблик на неразбираемо съскане и сумтене.

— Вярно ли е? — разфуча се страховито старецът и направи една-две крачки към ужасеното момиче. — Дъщеря ми… чистокръвна потомка на Салазар Слидерин… да въздиша по някакъв си мръсен долен мъгъл?

Меропа трескаво заклати глава и се притисна до стената, очевидно беше изгубила говора си.

— Аз обаче го издебнах, татко — изкиска се Морфин. — Издебнах го, докато минаваше, и той не изглеждаше чак толкова красив с всичките пришки по него, нали, Меропа?

— Ах, ти, отвратителна малка безмощна, ах, ти, мръсна родоотстъпнице! — ревна Гонт, който съвсем излезе от равновесие и стисна дъщеря си за врата.

Хари и Огдън едновременно извикаха „Не!“, после Огдън вдигна магическата си пръчка и изкрещя:

— Релашио!

Старецът беше отхвърлен назад, далеч от дъщеря си, замота се в един стол и падна по гръб. С яростен рев Морфин скочи от креслото и се завтече към Огдън, като размахваше зловещия нож и напосоки изстрелваше от пръчката магии.

Огдън излетя навън като попарен. Дъмбълдор показа на Хари, че трябва да го последват, и той го послуша, а виковете на Меропа продължаваха да кънтят в ушите му.

Огдън се завтече нагоре по пътеката и както си прикриваше главата с ръце, изхвърча на пътя, където се блъсна в лъскав дорест кон, яхнат от много красив тъмнокос младеж. И той, и хубавото момиче, което яздеше до него на сив кон, прихнаха при вида на Огдън, който отскочи от хълбока на жребеца и покрит от горе до долу с прах, пак хукна презглава с развят редингот нагоре по пътя.

— Според мен това е достатъчно, Хари — рече Дъмбълдор.

Хвана го за лакътя и го дръпна. След миг и двамата се извисиха безтегловно през мрака, докато се приземиха на краката си в кабинета на директора, който вече тънеше в здрач.

— Какво е станало с момичето в къщурката? — веднага попита Хари, докато Дъмбълдор палеше с върха на магическата си пръчка още светилници. — Меропа или както там се казваше?

— О, разминало й се — отговори Дъмбълдор и седна отново зад писалището, сетне покани и Хари да се разполага. — Огдън се магипортирал обратно в министерството и след четвърт час се върнал с подкрепление. Морфин и баща му се опитали да окажат съпротива, но били озаптени, изведени от къщурката и после осъдени от Магисъбора. Морфин, за когото се знаело, че и друг път е нападал мъгъли, бил осъден на три години в Азкабан. Мерсволуко, който освен Огдън ранил още неколцина служители от министерството, получил шест месеца.

— Мерсволуко ли? — учудено повтори Хари.

— Да, Мерсволуко — усмихна се одобрително Дъмбълдор. — Радвам се, че следиш внимателно.

— Онзи старец беше…

— Да, дядото на Волдемор — потвърди Дъмбълдор. — Мерсволуко, синът му Морфин и дъщеря му Меропа са били последните представители на магьосническия род Гонт, прастар и известен с неуравновесеност и насилнически нрав, които набирали сила през столетията, защото тези хора имали навика да се женят за братовчедите си. Безразсъдството, съчетано с големеене, довело до това, че няколко поколения преди да се роди Мерсволуко родовото злато вече било пропиляно. Както видя, той е наследил само немотия и бедност, но и много сприхав нрав, невероятна наглост и прекомерна горделивост и два-три предмета, над които треперел точно колкото над сина си и далеч повече, отколкото над дъщеря си.

— Значи Меропа… — подхвана Хари, като се наведе напред и се взря изпитателно в Дъмбълдор. — Значи Меропа е… това означава ли, сър, че тя е… майка на Волдемор ?

— Точно това означава — потвърди директорът. — И по една случайност зърнахме и бащата на Волдемор. Забеляза ли?

— Мъгъла, когото Морфин е нападнал? Мъжа на коня?

— Браво на теб! — грейна Дъмбълдор. — Да, това беше Том Риддъл старши, красивият мъгъл, който често е минавал с коня си покрай къщурката на Гонт и към когото Меропа Гонт е изпитвала тайна изпепеляваща страст.

— И накрая са се оженили? — не повярва Хари; според него това бяха последните двама души, които можеха да се влюбят един в друг.

— Май забравяш, че Меропа е била вещица — напомни Дъмбълдор. — Мисля, че докато баща й я е тормозел, магическите й способности едва ли са се проявявали в цялата си мощ. Но съм убеден, че когато Мерсволуко и Морфин са били затворени в Азкабан и Меропа останала сама и свободна за пръв път през живота си, тя ги е разгърнала докрай и е измислила как да избяга от окаяния живот, който е водила цели осемнайсет години. Имаш ли някакво предположение как е успяла да накара Том Риддъл да забрави своята спътница, мъгълката, и да се влюби в нея?