Лора Роуланд - Бундори

Генроку, Година II, Месец III, Ден XXV

До Негово превъзходителство

шогуна Токугава Цунайоши:

За мое най-голямо съжаление трябва да Ви уведомя, че според моето разследване Убиецът Бундори е не някой друг, а Вашият личен дворцов управител Янагисава.

Почитаеми господарю, бил съм свидетел как Янагисава манипулира и вас, и вашето управление за лична изгода. Сега той разкри истинската си зла същност, като се отзова на изнудваческо писмо, за да получи своя меч, оставен в храма Зоджо при убийството на свещеника брат Ендо — неговата най-скорошна жертва. Движен не от вярност към Ваше превъзходителство, а от собствената си потребност да удовлетвори стара кръвна мъст, обявена от неговия праотец генерал Фудживара срещу клановете Араки и Ендо преди повече от сто години, той е обезглавил трима техни потомци и по всяка вероятност ще продължи да убива, ако не бъде спрян.

Вместо да позволя на Янагисава да избегне наказанието, като се възползва от правната система, която самият той контролира, аз се самоназначих за воин на справедливостта. Екзекутирах дворцовия управител и извърших сепуку не само за да избегна залавяне и опозоряване, а и като клетва за вечна вярност към Вас, а също така и за да изпълня обещанието, което дадох на баща ми на смъртния му одър, че ще се превърна в живо въплъщение на Бушидо.

Надявам се, че ще остана в историята като достоен член на моя клан, освободил режима на Токугава от гибелното влияние на Янагисава и възстановил Ваше превъзходителство като законен владетел на тази земя.

Сано запечата писмото с личния си печат, после прибра изписания лист в изисканата кутия от полирано дърво и плати за покупките. На улицата даде на Хирата бамбуковата кутия за Мацуй.

— Плати на куриер да я достави незабавно — нареди му той и му подаде нужните монети. — Аз ще се погрижа Чуго и Янагисава да получат своите — после с натежало сърце връчи на Хирата полираната кутия: — Ако утре всичко мине… според очакванията, дай това на властите! — после се метна на коня си. — Ще се видим на лодката призори!

— Да, сосакан сама — Хирата се изкашля неловко: — Сумимасен, след като посланията бъдат връчени, бихте ли ми оказали тази чест да бъдете мой гост на вечеря?

Сано бе трогнат от предложението. Като верен васал Хирата не желаеше да остави господаря си сам и да допусне евентуалната последна нощ от живота му да мине без ритуал.

— Благодаря, Хирата сан — отвърна той с искрено съжаление, — но трябва да уредя неотложен въпрос от личен характер.

Когато самурай планира да извърши ритуално самоубийство, обичаят изисква той да се сбогува с важните хора в своя живот, да изрази благодарността си за услугите, които са му правили, за любезността, която са проявявали към си него. Сано намери Д-р Ито при стражите на затвора Едо, където един от пазачите страдаше от огромна гноясала фистула на долната устна. Лекарят тъкмо поставяше отгоре й лъскава кафява пиявица. Пациентът трепна и затвори очи, когато пиявицата засмука отровената кръв.

— Сано сан, каква приятна изненада! — Д-р Ито вдигна поглед и суровите му черти се отпуснаха в усмивка. — Не се надявах на скорошно посещение! — но в този миг видя тържественото изражение на Сано и на лицето му се изписа загриженост: — Случило ли се е нещо?

За първи път Сано се почувства неловко пред своя довереник и наставник.

— Трябва да разговарям с вас — изрече той напрегнато.

— Разбира се. Един момент… — Ито се обърна към пациента си. Изчака, докато пиявицата увеличи двойно размера си, а фистулата се сви. После я дръпна от устната на мъжа и я затвори в малък керамичен съд, и прикрепен към пояса му. — Изплаквай устата си със солена вода през час, за да не забере — каза той на пазача. И му подаде един хартиен пакет. — Изпий тази куркума довечера. Утре вече ще си много по-добре.

— Благодаря, Ито сан — изломоти пациентът.

После, очевидно отчитайки потребността на Сано от уединение, докторът каза:

— Хайде, нека отидем в моето жилище.

Те напуснаха двора и се озоваха в един закрит пасаж, където Сано спря. Не искаше да съкращава може би последната им среща, но трябваше да приключи с това изпитание, преди да бе загубил решимостта си.

— Не мога да остана — заяви той рязко. — Аз… просто исках да ви благодаря, Ито сан. За всичко, което сторихте за мен… Вашата мъдрост и подкрепа ме направляваха в беди. Вашата смелост, самоотверженост и почтеност за мен бяха източник на вдъхновение. За мен бе чест да се ползвам с привилегията да бъда ваш приятел! — и се поклони дълбоко, като на по-вишестоящ. — А сега… трябва да се сбогувам с вас — завърши той в бездиханен трепет на свенливост, неудобство и тъга.