Лора Роуланд - Бундори

— Не знам. Чакай да помисля!

Един поглед към Чуго бе убедил Сано, че капитанът на охраната е Убиецът Бундори. Но защо бе дошъл и Мацуй? Каквато и да бе причината, положението се бе променило драстично. Трябваше ли сега да заловят и двамата? Налагаше се да действат, и то бързо. Чуто бе досами вратата на кабината, а Мацуй вече бе спрял на пристана.

Началникът на охраната се извърна рязко.

— Чуго сан! Братовчеде! — разнесе се над водата гласът на Мацуй. — Чакай!

Сано и Хирата долепиха лице до прозорците. Мацуй с пухтене се закатери по трапа, следван от своите телохранители.

— Какво правиш тук? — излая Чуго.

Едрата фигура на Мацуй цъфна до Чуто.

— Получих писмо от някаква жена, която била в храма Зоджо по времето на третото убийство бундори — рече тежко той. — Каза ми да дойда тук, ако искам да получа прочутия меч на генерал Фудживара с главата на смъртта… — и той извади изпод наметалото си свитъка от Сано. Вятърът го разгъна. — Виждаш ли?

Чуго грабна листа.

— Значи и ти си получил същото писмо? — Чуго явно започна да разбира загадката.

— Братовчеде Чуго, през цялото време подозирах, че си убиецът — каза Мацуй. — Зная колко тачиш нашите предци. Освен това знаех, че ти притежаваш мечовете… Но спазих уговорката! Досега не съм те издал, няма да го сторя и занапред. Само искам меча. Искам го за колекцията ми. За мемориала на генерал Фудживара. Обещавам никога да не кажа как съм се сдобил с него. Моля те, братовчеде, дай ми го!

Ядно отстъпвайки настрани, Чуго разклати лодката.

— Глупак такъв! Това е капан! — очевидно бе осъзнал онова, което Мацуй, заслепен от желанието си да притежава меча, бе пропуснал да види. — Личният следовател на шогуна ни е подвел!

Той се втурна надолу по трапа, но телохранителите на Мацуй му препречиха пътя.

— Моля те! — настоя Мацуй, все едно не го бе чул. Измъкна издута кожена кесия и я размаха към лодката. — Мадам! Тук имам петстотин кобан. Ваши са, ако ми дадете меча! Мадам!

— Махнете се от пътя им! — заповяда Чуго на телохранителите. Извърна се и блъсна Мацуй встрани. Търговецът политна към водата и миг по-късно се разнесе силен плясък.

— Помощ! — разкрещя се той. — Не мога да плувам!

Сано взе решение.

— Сега пипваме Чуго!

— Но… — Хирата се опита да обясни, че помощниците му са объркани и не знаят как да постъпят, но Сано вече бе навън. Дъждът плисна отгоре му като водна завеса и го измокри до кости. През вятъра, който виеше в ушите му, долови писъците на Мацуй и виковете на телохранителите.

Стиснал меча си, той мина зад ъгъла точно когато единият телохранител се гмурна от трапа да спаси Мацуй, а другият се изпречи пред Чуго. Капитанът на охраната мълниеносно изтегли меча си и го посече, преди телохранителят да бе успял да мигне. Чуго срита трупа в реката и се втурна надолу по трапа.

— Чуго! — извика Сано. — Спри! — и се спусна след него, но се подхлъзна на мокрите дъски.

Хирата го следваше по петите.

— Хванете началника на охраната! — изкрещя той към своите помощници.

Тримата мъже се втурнаха към пристана, размахвайки копия, палки и кинжали, но Чуго се вряза в тях с окървавен меч и те побягнаха в паника. Сано скочи от трапа на пристана и хукна след убиеца. Ужасяваше го мисълта, че Чуго може да се изплъзне из тесните улички на Нихонбаши или да посече невинни и да изчезне в тълпата. Напрегна сили и почти го настигна при насипа. Чуваше Хирата да пръхти зад него. Капитанът на стражата превали склона и започна да се спуска от другата му страна. Сано съкрати разстоянието между тях до двайсетина крачки, но в този миг Чуго спря тъй внезапно, че Сано и Хирата едва не се блъснаха в него. И тримата се втренчиха напред, без да могат да повярват на очите си.

Иззад ъгъла откъм защитната ивица се показа шествие от петдесетина души — воини пешаци, самураи на коне, слуги с вдигнати чадъри и издокарани в коприна служители. Начело вървяха шестима носачи, понесли украсен с огнен дракон паланкин.

— Янагисава! — Сано едва си пое дъх и избухна в недоверчив смях. Бе заложил капан на убиеца… а в него бяха паднали и тримата заподозрени. Какво ли мотивираше дворцовия управител, та да дойде тук? Приведе се с готов меч, тъй като Чуго отстъпваше назад от шествието, очевидно решавайки, че двамата му преследвачи представляват по-малко препятствие.

— Сано Ичиро! — Янагисава подаде глава от паланкина и отклони вниманието му от Чуго. — Чуй ме, окаяни глупако! — като ругаеше слугите, той скочи от паланкина и се втурна нагоре по склона, затъвайки в калта. — Мислиш се за много умен, така ли? — крещеше той към Сано. — Смяташ, че понеже някакъв си свидетел е видял моя паланкин близо до храма Зоджо, можеш да ме обвиниш в убийство? Как смееш да ми подмяташ фалшиво писмо и несъществуващ меч? — лицето му се изкриви от гняв и омраза. — Аз управлявам тази страна. Властта ми е безгранична. А ти смееш да ме подозираш в убийство? Дръзваш да се мериш по ум с мен? — Янагисава се подхлъзна и падна на едно коляно. Изправи се отново и продължи: — Е, ето ме! Дойдох да проваля жалкия ти замисъл. И да те унищожа веднъж завинаги! — той подмина Чуго и се изправи снажен и царствен на пътеката пред Сано. — Ти няма да заловиш Убиеца Бундори. И никога няма да заемеш мястото ми на любимец на шогуна! Ще те видя мъртъв, преди да съм ти позволил да заграбиш богатството, властта или положението ми! — вилнееше Янагисава.