Лора Роуланд - Бундори

Може би това бе последната нощ в живота му и той трябваше да я прекара с Аой, да вмести в нея всички онези години, които двамата нямаше да изживеят заедно. Искаше да й каже толкова много неща, да отнесе спомена за радостта й, че отново ще бъде свободна след утрешния ден…

Но храмът бе пуст. Сано се гмурна в боровата гора. Камъни го препъваха. Клони шибаха ръцете и краката му. Хукна към колибата, в която живееше Аой, но прозорецът бе тъмен. Никой не отговори на почукването му. Влезе в единствената стая и установи, че е празна. После чу шумолене отвън. Настръхна от тревога. Усети приближаваща опасност, но пренебрегна инстинктите си и се втурна навън с преливащо от радост сърце. Не чу и не видя никого.

— Аой — прошепна той отчаяно. — Любов моя!

После пое тежко към дома си. Там коленичи пред възпоменателния олтар на баща си, запали свещите и тамяна, поклони се пред портрета му и прошепна:

— Татко, моля те, вдъхни ми смелост да изпълня дълга си. Помогни ми да предам Убиеца Бундори в ръцете на правосъдието, дори това да означава собствената ми смърт!

Изтерзаният му глас отекна самотно в празната стая. Портретът го гледаше с невиждащи очи. В часа на най-въпиеща нужда духът на баща му оставаше ням и недостижим.

Самотен до дъното на душата си, Сано избухна в ридания.

Съдбовният ден настъпи. Само броени минути оставаха до уреченото време, което щеше да донесе на Сано живот и слава приживе или смърт и вечни почести.

Вече на борда на лодката на мадам Шимизу, двамата с Хирата се бяха скрили в кабината. Всички приготовления бяха приключили. Сега единственото, което можеха да правят, бе да чакат убиецът да се появи. Небето бе затулено от сиво-зелени дъждовни облаци, силен северозападен вятър откъм морето люлееше лодката, клатеше мачтата и тя скърцаше. Въздухът бе топъл и пропит с мирис на риба и солена вода.

От своето място на пейката към дясната палуба Сано надничаше ту през капаците на прозорците, ту през отворената врата. Съзря как двама от помощниците на Хирата заеха определените им места. Единият се правеше на боклукчия и ходеше напред-назад с пръчка за отпадъци, в която бе скрил меча си, а другият имаше прът и кофа и ловеше риба на моста. Кутията с такъмите му скриваше палка и кинжал. Зад пристана се криеше и трети помощник.

Без да откъсва поглед от пътеката, Сано се размърда неспокойно. Бе прекарал безсънна нощ в очакване на Аой и сега очите му пареха от умора. Въздухът в кабината ставаше все по-задушен, натежал от напрежение и пропит с мириса на реката. Разнесе се неясен тътен на далечна гръмотевица. Докато вятърът въздишаше и стенеше около лодката, първите капки дъжд затрополиха по покрива на кабината и осеяха с точки водната повърхност. Сано започна да се пита дали убиецът изобщо ще се появи. В този миг до тях долетя звън на храмови камбани, които обявяваха, че вече е пладне. Внезапно постът на пътеката застина на място и се взря надолу по склона към ивицата гола земя. „Рибарят“ също остави настрана въдицата. Сано усети как тялото му изстива и се вцепенява. Хирата също изглеждаше скован. С пресилена небрежност „боклукчията“ вдигна ръка и се почеса по главата. Сигналът за Чуго.

Хирата изстена тихо. Сърцето на Сано заби попе леко. Прииска му се да крещи, да танцува и да се смее, но вместо това зае позиция с изваден меч отляво на вратата. Отдясно Хирата бе замръзнал в очакване, стиснал джите в едната си ръка и навито въже в другата.

Мина цяла вечност. После мрачната фигура на Чуго се появи на пътеката устремена към лодката със сурова решителност. Стигна до пристана и преди да стъпи върху него, се обърна да се огледа на всички страни. За момент изчезна, после трапът заскърца под стъпките му. Лодката леко потъна под тежестта му. Главата му се мярна над парапета. Сърцето на Сано трепна, когато видя лицето му — каменно и безмилостно. Той стисна още по-здраво меча си. В следващия миг някакво движение зад Чуго отвлече вниманието му.

Вместо да се придвижи към пристана, както бе по план, „боклукчията“ остана на пътеката с поглед, отправен към града. „Рибарят“ изведнъж спря и се ококори, видимо слисан. Третият помощник зад пристана показа глава навън и също застина. Сано и Хирата размениха тревожни погледи. По пътеката към кея се приближаваше познато трио: Мацуй Минору и двамата му телохранители.

Хирата извърна невярващ поглед към Сано.

— Чуго и Мацуй? — прошепна той. — Какво става? Сега какво ще правим?