Лора Роуланд - Бундори

Сано въздъхна с облекчение. Най-накрая се бе сдобил с вещественото доказателство, което търсеше толкова отдавна. Разгърна парчето коприна и отвътре се показа тънкото извито острие на къс меч със засъхнала по него кръв. Мадам Шимизу не си бе направила труда да го почисти. При първоначалния оглед Сано изпита остро разочарование — дръжката бе съвременна и съвсем обикновена, украсена със златни инкрустации в ромбоидните празнини. Нямаше никакви гербове или други отличителни знаци. После изведнъж забеляза напречния ефес за китката и ахна. Беше изработен от черно ковано желязо във формата на човешки череп. Острието минаваше през отвесния отвор за носа, а две по-малки дупки от всяка страна представляваха очните кухини. Линията на челюстта разкриваше пет златни зъба. Изкусният символ на смъртта бе гротескно красив и познат. Сърцето на Сано подскочи, когато си спомни избледнелите йероглифи върху ронещия се свитък в архива на Ногучи:

„Генерал Фудживара се хвърли в бой с двата си меча, чиито ефеси бяха направени с формата на човешки черепи, и подложи на сеч войските на Ендо, осейвайки с трупове пътя си.“

В основата на острието Сано видя гравирани малките инициали, които потвърждаваха, че мечът е принадлежал на генерал Фудживара. Единият от двойката мечове, които бе използвал срещу клановете Араки и Ендо, предаван от поколение на поколение до най-достойния му потомък — Убиеца Бундори.

В съзнанието му проблеснаха няколко възможности. Първо се сети, че може да намери свидетели, които да установят собствеността на почетното оръжие. Подобно дирене обаче щеше да отнеме повече от два дни, а той не разполагаше с толкова време. После му хрумна една интересна възможност. Убиецът, който и да бе, щеше да държи да си върне скъпоценното и уличаващо оръжие. При това нападателят знаеше, че жената, която го е видяла, е взела меча му. Сано съзря как да използва оскъдните доказателства, с които разполагаше, за да устрои капан на убиеца.

— Трябва да ми направите една услуга — каза той на мадам Шимизу, докато увиваше отново меча. Пълната й брадичка затрепери и тя го погледна уплашено. — Съжалявам, госпожо, но наистина имам нужда от помощта ви — и той й разказа как заедно ще успеят да изправят Убиеца Бундори пред съда.

Когато се върна в града, Сано завари Хирата да язди напред-назад пред портите на крепостта.

— Сумимасен, съжалявам, но трябва да докладвам, че не успях да проследя Янагисава, защото той все още не е излязъл — заяви Хирата мрачно.

— Няма значение. Да тръгваме — отвърна Сано и пришпори коня си.

Хирата ускори ход, за да го настигне.

— Къде? Защо?

— Отиваме да поставим капан за Убиеца Бундори.

Прекосиха жилищния район на даймио и влязоха в Нихонбаши. Сано разказа на Хирата за срещата си с мадам Шимизу и за меча, скрит сега в дисагите му. Но не можеше да му разясни с подробности плана, преди да проучат околността. Щом прехвърлиха моста Нихонбаши, Сано пое първо на изток, после на север от изораната срещу пожари ивица покрай река Сумида, оттам мина покрай складовете и множеството чайни, бакалии и увеселителни заведения в подножието на моста Рьогоку към река Канда — приток на Сумида.

— Тук — каза Сано, завивайки наляво по една пътека покрай Канда. Озадачен, Хирата го последва. Пътеката вървеше нагоре по склона, стигаше до върха на отвесния каменен бряг и тръгваше по него. Вляво се издигаха богатски къщи, собственост на търговци и лихвари. Вдясно дървен парапет предпазваше от падане във водата. От самата пътека тръгваха вдадени в реката пристани, в края на които се поклащаха лодки за излет със спуснати от палубите трапове. Дървен мост отвеждаше до отсрещния бряг на Канда.

— Не разбирам — каза Хирата.

При четвъртия пристан Сано слезе от коня си и го завърза за парапета.

— Това е лодката на мадам Шимизу — обясни той. — Тук ще поставим капана.

Във вилата си свидетелката бе споменала за романтични излети с лодка и това бе вдъхновило Сано. След известни увещания Сано получи позволението на мадам Шимизу да заложи за убиеца капан, като за целта използва лодката. Защото, ако Убиецът Бундори наистина издирваше свидетелката, той с охота би дошъл тук да се срещне с нея. Лодката се намираше недалеч от центъра на града и в същото време на уединено място, което изключваше намесата от страна на случайни минувачи. Имаше закрита кабина и ограничени възможности за достъп или бягство. Бе изработена от кедрово дърво, дълга към петдесетина стъпки. На носа бе прикрепена красива женска глава с дълги вълнисти коси. На предната палуба се извисяваше само едно платно, омотано около висока мачта. Със своето плитко корито, единствен чифт гребла и открит рул лодката не бе пригодена за плаване в открито море, а само за кратки речни разходки.