Лора Роуланд - Бундори

— Добре! — и се обърна към икономката. — Приготви господарката Отама за посетител.

Жената избърза към къщата. Мимаки и Сано я последваха по-бавно.

— Можете да се видите с Отама при следните условия — каза Мимаки, докато вървяха по коридора. — Ще стоите на не по-малко от десет крачки от паравана. Ако се опитате да го преместите или да пристъпите зад него, ще ви убия. Ясно ли е?

Слисан от тази заплаха, поднесена без никаква промяна в изражението, Сано успя само да кимне.

Стигнаха до една врата. Икономката се показа и с поклон ги въведе в съвсем празна стая, ако не се смяташе голямата дървена преграда от ромбоидни хартиени панели. Светлината от прозореца очертаваше някакъв неясен силует зад преградата. Сано коленичи на посоченото място. Мимаки пристъпи зад преградата и Сано долови приглушен разговор. После инспекторът по пътищата се показа отново, този път с променено до неузнаваемост лице: очите му блестяха, а устните му се бяха отпуснали в чувствено тайнствена усмивка. Обърна се към Сано и отново стана сериозен:

— Не забравяйте какво ви казах! — и излезе от стаята.

Сано се притесняваше, че трябва да разпитва заподозрян, когото не може да вижда. Поколеба се, преди да заговори. Как щеше да разбере дали Отама казва истината?

Тя наруши мълчанието иззад преградата с думите:

— За мен е чест и удоволствие да се запозная с вас, сосакан сама — гласът й бе един от най-прекрасните, които бе чувал някога. Висок и нежен, напевен и мелодичен, той гъделичкаше и сгряваше гърдите му. Сано се усмихна въпреки сериозността на разговора, който му предстоеше. Макар и толкова сигурен в чувствата си към Аой, не можеше да остане безразличен към чара на Отама. Вероятно много мъже са се влюбвали в нея дори само заради гласа й.

— Удоволствието е мое — отвърна Сано напълно искрено.

Появи се една слугиня и остави пред него чай и сладки.

— Моля, вземете си — каза Отама. — И не допускайте правилата на Мимаки сан да ви смущават. Той не иска да ви засегне, просто е много покровителствен по отношение на мен. Освен това чувствам по гласа ви, че сте почтен и достоен човек… — думите й, макар и с нюанс на флирт, показваха искрена привързаност към инспектора по пътищата. Мимаки нямаше защо да се страхува, че ще я загуби, и вероятно по тази причина бе позволил разговора. Тогава защо беше нужна тази преграда? Отама продължи и гласът й отново погали слуха му: — Ако не бяхте дошли днес, сама щях да ви поканя, защото имам за вас важна информация…

— Така ли? — възкликна Сано, слисан от посрещането й, толкова различно в сравнение с другите заподозрени.

— Обичам уединението и обикновено се изолирам от света — прозвънтя отново приказният глас на Отама. — Моят скъп Мимаки е целият ми живот. Но не можех да подмина новините за тези ужасни убийства. Следях ги с голяма загриженост. След първото и второто се досетих какво става, а с убийството на свещеника моделът ми се изясни напълно. И все пак, макар че съм слушала истории за невероятната ви смелост и способности, не успяхте да хванете убиеца досега. Затова реших, че трябва да изляза от уединението си и да ви разкажа какво знам. Простете дързостта ми, сосакан сама, вярно е, че не мога да ви назова кой е Убиецът Бундори, но мога да ви кажа защо убива. Смятам, че е един от тримата мъже, които…

— Кои са те? — прекъсна я Сано, потискайки нетърпението си. За заподозряна в убийство тя изглеждаше твърде пряма. Блъф ли бе това? Само ако можеше да я види!

— Тези мъже са обвързани с мен чрез общата ни история — поясни Отама. — Зная мотивите им по-добре от всеки друг. И тримата са ми братовчеди: Чуго Гичин, Мацуй Минору и Янагисава Йошияцу. Предполагам, вече сте се срещнали с тях?

— Да — отвърна Сано предпазливо.

— Бях сигурна, че подозирате братовчедите ми, щом дойдохте и тук. Но доколкото знам, все още не сте арестували никого, което означава, че не разполагате с доказателства срещу тях. И с мотив. Нали?

Някогашната юна бе не само очарователна, но и интелигентна. Сано не виждаше смисъл да отрича очевидното.

— Да — призна той. Реши да остави разговора да върви в избраната от нея посока и да се надява, че сама ще му даде някакви признаци за вина или невинност.

Бълбукащият й смях извика в представите му картина на буен поток:

— Тогава аз с искрено удоволствие ще ви предоставя поне част от онова, което ви е нужно, за да пратите Убиеца Бундори на смърт! — тя замълча за миг, после продължи с леко помрачен глас: — И така… Корените на убийствата се крият в събития от преди повече от сто години…