Лора Роуланд - Бундори

Сано сведе глава. Никога досега не бе разсъждавал върху това, какво е общото между нейната и неговата класа. Кланът Токугава бе подчинил и двете. Нинджите му служеха по-неохотно, тъй като плащаха по-голяма цена срещу по-малко възнаграждение и не жънеха слава с делата си. Но смелостта на Аой, привързаността й към семейството и стоицизмът, с който приемаше страданието си, разкриваха достойнството й.

— Съжалявам — каза Сано и хвана ръката й. Пръстите й се сплетоха около неговите за миг, след което се отдръпнаха. Тя сведе очи, но това, че прие неговия жест, потвърди бликналата й любов.

Горчива ирония обагри дрезгавия смях на Аой:

— Какво ли би казал дворцовият управител Янагисава, ако можеше да ни види сега — неговия агент заедно с врага, когото държи да унищожи на всяка цена?

Сано усети оловна тежест в стомаха си.

— Значи Янагисава ти е наредил да провалиш разследването ми? Какво по-красноречиво доказателство за неговата вина!

— Янагисава е сред заподозрените в убийство? — резкият въпрос на Аой изтръгна Сано от мрачната му замисленост.

— Да — призна той и й обясни как е стигнал до това заключение. Все още не й се доверяваше, но едва ли щеше да си навреди, ако й кажеше онова, което Янагисава вече знаеше.

Когато той свърши, Аой остана напълно неподвижна:

— Тогава… ако е виновен… Янагисава ще бъде екзекутиран? — в гласа й прозвуча надежда.

Сано разбираше мисълта й: ако Янагисава умре, тя ще бъде свободна да се върне у дома без заплаха от наказание, защото бакуфу ще е твърде ангажирано със собственото си преустройство, за да се занимава с шпионите на мъртвия си висш сановник. Сърцето му се сви — за нея вината на Янагисава би означавала нов живот, а за него — смърт.

— Да — отвърна Сано накрая. — Ако е виновен, Янагисава ще бъде осъден на смърт.

Блестящите очи на Аой заискриха, тя се приведе към него и сграбчи ръцете му.

— Аз мога да ти помогна да докажеш вината му!

Сано потръпна вътрешно от нетърпението й да уличи Янагисава. Тлеещите въглени на гнева му се разпалиха отново, когато си спомни за доскорошната й „помощ“.

— Какво можеш да направиш? — изпълнен с подозрение, той отдръпна ръце от нейните. Тя се намръщи, бе засегната, но остана гордо изправена.

— Да, измамих те, така както моите хора винаги са мамили твоите — рече тя, сякаш прочела мислите му. — Не мога да предсказвам бъдещето или да общувам пряко с мъртвите. Но понякога чувам мислите на живите, както сега долових твоите. А също и думите на мъртвите, чрез вещите, които са оставили. Предметите говорят за хората, които са ги притежавали, и аз мога да разбирам техния език… — тя се примъкна по-близо до него и го погали по гърдите. Усмихна се изкусително, включвайки цялата убедителност на красотата и женствеността си. — Ако дворцовият управител Янагисава е Убиецът Бундори, аз мога да използвам уменията си, за да ти помогна да го пратим на съд. Да направя добро вместо зло, поне веднъж в живота си. Моля те, нека работим заедно, за да унищожим нашия общ враг!

Сано впи очи в нея. До крайния срок, определен от шогуна, оставаха само три дни. Дългът към баща му и към господаря изискваха всички възможни усилия за залавянето на Убиеца Бундори, независимо от цената, която трябваше да плати. Освен това знаеше точно какво ще поиска от Аой. С въздишка я пое в обятията си и зарови лице в косите й, тъй че да не види мъката му.

— Добре, Аой. Благодаря ти. Ще работим заедно.

„И ще бъдем заедно, колкото време ни остава!“, прибави мислено.

Отама — единствената жена потомка на генерал Фудживара и последната заподозряна в списъка на Сано, живееше в район Хибия южно от крепостта. Сано го знаеше още от времето, когато работеше като полицейски началник, но сега, в утрото след нощта, прекарана с Аой, той яздеше през познатите улици с усещането, че се е озовал в някакъв нов свят.

След бурните страсти двамата до сутринта си говориха за семействата, за детството и училищните години, за любимите си храни, предпочитани забавления, хора и места — неща, които влюбените, току-що открили се един за друг, толкова обичат да споделят.

Едва когато се разделиха пред входната врата на къщата му, той осъзна какво му бе дала Аой — сила и увереност и не на последно място — напълно възстановено от раните тяло. Тази сутрин бе закусил с апетит и сега можеше да язди без особена мъка.

За първи път Сано изживяваше въодушевяващото чувство на любовта и сега съзерцаваше града с други очи. Гъмжащите улици му принадлежаха, а също и къщите, магазините, крепостта, зелените хълмове в далечината, пълноводната кафява Сумида и безкрайният небосвод. Топлото слънце, леките подвижни облаци, свежият буен вятър, цъфтящите вишневи дръвчета — всичко съответстваше на новия пролетен сезон на душата му. Вярваше, че може да подчини света на волята си, да предопредели изхода от разследването и да освободи Едо от хватката на ужаса. Щеше да открие убиеца и да изпълни обещанието към баща си. И да намери начин двамата с Аой да останат заедно завинаги. Късметът му вече бе проработил. Полученото от Хирата съобщение тази сутрин гласеше: „Снощи Мацуй си отиде право у дома, но имам нова следа. Нека се срещнем в полицейското управление по пладне.“