Лора Роуланд - Бундори

Или по-добро алиби за убийствата.

— Сам виждате, сосакан сама — единствено очарователният й глас все още възраждаше изгубената красота на Отама, — че едва ли бих могла да бъда убиецът, когото търсите.

— Моят информатор твърди, че знае кой е убиецът, сосакан сама — заяви Хирата. — Гомен насай — съжалявам, че ви накарах да вървите толкова дълго, но той нямаше да дойде в полицията. Не иска никой да знае, че работи за мен.

— Няма нищо, Хирата, ти се справи добре — успокои го Сано. След разговора с Отама отчаяно се нуждаеше от сигурни улики, които да разкрият самоличността на Убиеца Бундори.

Вървяха през Нихонбаши към уречената среща с предпазливия информатор на Хирата. Бяха предрешени с широкополи сламени шапки и прокъсани наметала. Сано бе скрил гербовете на Токугава по дрехите си, а Хирата, в дрипаво кимоно и без джите, изглеждаше съвсем като ронин. Прекосиха района на дърводелците и свиха в странно тиха уличка, която Сано не помнеше да бе виждал по-рано. Дюкяните предлагаха само евтини порцеланови съдове и подноси с баяти сладки. Оскъдните минувачи — до един неугледни, изпаднали самураи и мъже от простолюдието — ги оглеждаха предпазливо. Пред празните чайни собствениците стояха, пушеха лули и лениво се наслаждаваха на слънчевите лъчи.

— Тук е — каза Хирата и спря пред една чайна. А на собственика рече: — Глигана ни очаква.

Собственикът ги изгледа изпитателно, после им махна да влязат. Сано и Хирата се мушнаха под избелялата синя завеса и се озоваха в празно помещение. Хирата избърза напред към вратата в дъното, зад която долитаха приглушени гласове и смях. Тогава Сано проумя истинската цел на опустелите магазини и чайни. В тях процъфтяваха комарджийството и незаконните залагания. Тук се събираха само крадци, мошеници, гангстери и други преследвани от закона, а „собствениците“ отвън бяха наблюдателни постове, които следяха за полиция или конкуренция.

Отдадени изцяло на играта си, мъжете не обърнаха внимание на Сано и Хирата. Дошинът се промъкна покрай комарджиите и направи знак на Сано да го последва през друга, закрита със завеса врата. Тя водеше към влажен, вмирисан на урина коридор. От отсрещния край долитаха викове, смях и дрънчене.

— Сосакан сама, искам да знаете, че това не е моят район — прошепна Хирата, очевидно засрамен от липсата на какъвто и да било контрол от страна на полицията.

Влязоха в задушно помещение със закрити прозорци и мъждукащи газени лампи. Връхлетя ги воня на повръщано, пушек, пот и алкохол. Груб дървен парапет в средата на стаята очертаваше боксов ринг, където двама млади мъже подскачаха един срещу друг, вплели диви, дебнещи погледи. И двамата държаха кусари гама — къси остри коси с тежки синджири, прикачени в краищата на дървените дръжки. Това бе оръжие, обикновено използвано от селяни, за обезоръжаване на мародерстващи самураи, но тук се прилагаше в някаква извратена и опасна разновидност на боен стил. Всеки боец бе стиснал дръжката на своето оръжие в лявата ръка, а с дясната въртеше смъртоносната верига във все по-устремни кръгове. Напрегнатите мускули на борците лъщяха от пот. Дивашките им гримаси оголваха счупени зъби. Кожата им бе нашарена от стари белези и пресни рани. Самураи и селяни с викове и свиркане се тълпяха около ринга. Много от мъжете имаха сложни плетеници от татуировки — белег за организирани гангстерски кланове.

Сано бе виждал такива мъже и преди, но никога толкова много накуп.

Хирата отведе Сано в най-отдалечения край на ринга, където нисък плешив здравеняк приемаше залагания за битката.

— Десет медни монети за Йоши!

— Двайсет за Горо!

Като го огледа по-отблизо, Сано видя, че „банката“ не е много по-възрастен от него и в действителност не е плешив. Косата му бе така ниско остригана, че на сумрачната светлина главата му изглеждаше гола. Имаше гърбав сплескан нос и подпухнали очи. Кимоното му бе разгърдено и разкриваше живописна татуировка — красива гола жена и два крилати дракона, които бозаеха от гърдите й. Хирата приближи към „банката“ — очевидно това бе информаторът.

— Дойдох за стоката, която поръчах — изкрещя той на Глигана, опитвайки се да надвика публиката. Всички следи от обичайната му почтителност бяха изчезнали. Звучеше груб и недодялан, съответстващ на облеклото си, и напорист като човек, който очаква желанието му да бъде изпълнено. Сано изпита искрено възхищение от помощника си.

Глигана посочи с глава Сано.