Лора Роуланд - Бундори

— Кой е приятелят ти? — говореше само с ъгълчето на устата си, а тъмните му ириси следяха неотклонно биещите се.

— Стоката е за него — каза Хирата. — Преди да получиш другата половина от парите, трябва да заслужиш одобрението му.

На ринга високият боец стовари тежък удар върху противника си. Другият не успя да го парира навреме и веригата го удари през гърдите. Публиката избухна в крясъци. Без да откъсва поглед от биещите се, Глигана отвърна:

— Ти не каза нищо за това, когато се договаряхме. Кой е той? Защо трябва да му имам доверие?

Хирата сви рамене и тръгна да си върви. Сано го последва.

— Чакай! — ръката на информатора се стрелна напред и сграбчи Хирата за ръкава. — Печелиш! — застана между Сано и Хирата и очите му съвсем се присвиха от неприязън. Без да откъсва поглед от ринга, рече: — Мъжът със семената от пъпеш е ронин — името му е Нанго Джуносуке. Тъй непознат за Едо, както снегът за лятото… — поетичното сравнение в езика на Глигана рязко контрастираше с грубия му глас. — Дойде тук преди четири вечери. Каза, че току-що пристига от Канто. Опита се да залага на карти и на схватки, но явно Дайкоку, великият бог на богатството, не му бе дал благословията си. Загуби много пари, помоли за кредит и се кълнеше, че скоро щял да има голямо богатство и да покрие дълговете си…

— Колко пари и колко скоро? — прекъсна го Сано.

— Десет кобан, на другата вечер.

Точната сума, намерена у трупа, в уреченото време. Пък и името Джуносуке бе изписано върху късчето хартия в кесията на нападателя. Въодушевлението на Сано нарастваше заедно с убедеността, че Нанго е неговият човек.

— Той каза ли как възнамерява да се сдобие с толкова пари?

— Спомена, че бил нает от високопоставена личност да убие изтъкнат гражданин. Но от бандата не му повярваха. Имаше такива очи, дето се стрелкаха като дребна риба в поток. Изгонихме го, но аз се усъмних, че може би казва истината, защото бе доста добър с меча — петимата от хората ми отидоха да го изхвърлят, но той ги посече до един.

Описанието, което Глигана даде на Нанго, напълно отговаряше на убиеца.

— Той каза ли кой го е наел или кого трябва да убие? — попита Сано.

Информаторът се изсмя подигравателно:

— Ако е било истина, той си имаше достатъчно ум в главата да си държи устата затворена. Но ето какво ще ти кажа. Тоя сорт ги знам — нахлуват в града като тайфун, нанасят само поражения и се връщат при морето. А техният господар е човекът там горе на хълма…

Сано го погледна с недоумение:

— Кой човек?

— Хората идват при мен за факти, не за мнение. Но щом толкова искаш, ще ти кажа направо — Глигана се приведе към Сано: — Второто куче.

Шогунът, дворцовият управител Янагисава и главният старейшина Макино имаха прякора „трите кучета“, защото всички те бяха родени в годината на Кучето и бяха основните архитекти на декрета за защита на кучетата. А според ранга си шогунът бе Първото куче, Янагисава — Второто куче, а Макино — Третото.

— Второто куче е наело Нанго? — попита Сано с привидно недоверие.

— Готов съм да се обзаложим, приятел.

— Откъде си толкова сигурен? — настоя Сано.

Тежкият дъх на информатора издуха отговора в лицето му:

— Мияги Коджиро. Преди три години бил нападнат и посечен с меч от непознат, докато пътувал по Токайдо. Убиецът така и не беше разкрит, но от приятелите си по пропускателните постове знам, че някакъв сипаничав тип, който постоянно ядял пъпешови семки, следял Мияги. И много приличал на този, за когото говорим…

Сано си спомни какво му бе казал Ногучи: „Мияги почина от треска, но разправят, че Янагисава лично поръчал убийството му…“

— А не може ли някой друг да е наел Нанго? — продължи да настоява Сано. — Чуго Гичин например. Или Мацуй Минору… Хора с пари и влияние…

Глигана изгрухтя отново:

— Чуго не си отлепя задника от крепостта. Не идва из нашите среди и няма връзки с хора като Нанго… Пък и за него казват, че ако иска смъртта на някого, ще го убие със собствените си ръце. А Мацуй има други начини да постигне своето…

Сано нямаше как да възрази. Внезапно всичко в помещението му се стори гадно и непоносимо. Видя как високият боец замахва със закривеното острие на сърпа си и посича рамото на противника. От раната рукна кръв. Със стенание другият се свлече върху парапета. Четирима от публиката го извлякоха навън. Битката приключи.

— Мерси, Глиган — рече Сано рязко. — Хирата, да вървим!

Глигана подмина благодарностите му, обърна се към Хирата и каза: