Лора Роуланд - Бундори

Аой остана на колене, но не толкова като израз на покорство, колкото от страх да срещне погледа му. Защо бе дошъл при нея тук, на открито, където всеки можеше да ги види? Нима бе разбрал за предателството й? Мислите й отлетяха към семейството й. Трябваше да ги предупреди за опасността, да ги спаси…

— Какво имаш да докладваш за разследването на сосакан Сано? — попита той.

Аой се поуспокои. Може пък просто да е намерил свободен миг в натоварената си програма и да му е хрумнало да я види. Бързо сложи в ред мислите си и отвърна:

— Вчера Сано е разговарял с Чуто Гичин, началника на охраната, и с Мацуй Минору, търговеца на платове… — тя знаеше, че Янагисава има и други шпиони, които щяха да му го кажат, дори и тя да го премълчи, а точно сега дворцовият управител не биваше да се съмнява в усърдието й.

— Открил ли е улики срещу някого от заподозрените?

Тя долови тревожен трепет в иначе овладяния му глас.

— Не, ваша светлост.

Миг мълчание и после:

— Видя ли Сано снощи?

Какво да отговори? Слугите на Сано видяха, че го отнесе в дома му и че остана до зазоряване. Освен това не беше изключено нападателите на Сано да са я разпознали. Трябваше да се придържа възможно най-близо до истината.

— Да, ваша светлост.

— Как изглеждаше?

Значи Янагисава знаеше за нападението. Аой го долови и по ускорения му пулс, който направо закънтя в ушите й.

— Беше пребит жестоко — отвърна предпазливо. — Промих му раните. Изслушах разказа му за бедите, които го бяха сполетели, и го оставих да спи.

— Добре. Така ще ти има по-голямо доверие… — задоволството в гласа на Янагисава я смрази. Той бе заподозрян и желаеше разследването да бъде прекратено. Той ли бе поръчал побоя? Доказваше ли това вината му? Дворцовият управител видимо се успокои и попита: — И как е нашият инвалид тази сутрин? Още ли е в постелята си, където ще пропилее остатъка от жалкия си живот?

— Не, ваша светлост — отвърна тя. — Сано е силен мъж. Пък и нападателят му не е бил достатъчно силен противник… Тази сутрин Сано беше достатъчно добре, за да излезе от крепостта с намерението да посети друг заподозрян — някаква жена на име Отама…

Янагисава закрачи нервно. Полите на кимоното му прошумоляха.

— Точно както се опасявах. Проклетият сосакан е достатъчно глупав, за да не разбира от дума… Подвеждаш го, дискредитираш го, осмиваш го пред шогуна, заплашваш го с унищожение и се надяваш, че след всичко това ще се провали, но не! Той е упорит и неразумен, твърде всеотдаен в изпълнението на дълга си, неуязвим за болката и лишен от всякакъв инстинкт за самосъхранение! Щом е стигнал до Отама, значи скоро ще открие истината! Трябва да бъде спрян, преди да е стигнал твърде далеч… — Янагисава престана да крачи, но гневът му се сгъсти като надвисваща буря. — При първия удобен случай трябва да убиеш Сано! — заповяда той и прибави: — И се погрижи да изглежда като естествена смърт. После си тръгна.

Когато се прибра същата вечер, Сано бе толкова разбит, че едва се движеше. Болката го бе сковала като стегната броня и при портата едва не падна от коня. Със сетни сили прекоси двора и влезе вкъщи. Рухна по очи в коридора, благодарен, че никой не го вижда. После чу тихи стъпки, които се приближаваха по коридора. Вдигна поглед и съзря до себе си Аой. Прекрасното й лице бе помрачено от тревога.

— Приготвила съм ти лековита вана — каза тя. — Ела!

Силните й ръце му помогнаха да се изправи на крака и го подкрепиха нататък по коридора. Сано бе изнемощял от напразните усилия да установи дали някой от заподозрените е бил забелязан в аптекарския район, около жилището на ета, в Йошивара и в храма Зоджо около времето на убийствата. Сега трябваше да разбере дали Аой бе открила тайнствената непозната. Но болката го надви и той се остави Аой да го отведе до спалнята му, където под голямата кръгла вана гореше стъкнат с въглища огън. От сгорещената вода се издигаше пара, наситена със сладникаво тръпчивия аромат на непозната за Сано билка. Той се съблече и видя, че синините по тялото му са потъмнели. Постепенно радостта му, че е с Аой, премина в недоумение, защото, докато му помагаше да се изкъпе, докосванията й бяха нежни, но безлични. Тя не говореше и избягваше да среща погледа му. От интимността им предишната вечер нямаше и следа.

— Какво се е случило? — попита.

Тя само сви рамене. Той впери поглед в лицето й с нарастваща тревога. Шестото му чувство долавяше някаква излъчваща се от нея опасност и вроденото му недоверие към нинджа отново надделя: — Нещо се е случило, Аой. Кажи ми какво има?