Лора Роуланд - Бундори

— Ще ти сгрея стаята и ще приготвя билки за раните ти — тихо прозвуча гласът й. После тя се обърна с гръб към него и се приведе над мангала. Миг по-късно се изправи и забърза към вратата.

— Аой, почакай! Не си отивай! — Сано искаше да разбере какво я терзае, да възстанови близостта между тях, но тя само изрече през рамо:

— Пъхай се в леглото, връщам се веднага… — и затвори вратата след себе си, оставяйки го сам с тревогите му.

Ще успее ли да изпълни дълга и обещанията си?

Ще се справи ли със задачата да уличи Янагисава на местопрестъплението? Трябва ли наистина да екзекутира дворцовия управител? А самоубийството — веднага ли трябва да го извърши? Или да чака да изтекат последните му два дни? Колко нощи му оставаха да бъде заедно с Аой? Сано впери поглед в тавана, но скоро клепачите му натежаха. Направи усилие да остане буден, но бе залят от непреодолимо желание да се унесе. И потъна в милостивите дълбини на съня.

Вън пред вратата на Сано Аой стоеше скована от мъка. В съзнанието й отекваше онзи безмълвен вопъл, който се изтръгна от душата й, когато Янагисава й нареди да убие Сано. После, докато го любеше, отричайки, че нещо се е случило, вопълът отново, прокънтя в съзнанието й. Сега притвори очи и стисна юмруци срещу самотата и отчаянието. Наложи си да се съсредоточи върху звуците, долитащи от стаята на Сано. Неспокойното мърдане утихна и тя зачака да чуе промяна в дишането, което щеше да означава, че е потънал в дълбок сън. Преди да излезе от стаята, бе пуснала в мангала специален прах, използван от нинджа за неусетно приспиване на противника. А сега го бе използвала, за да приспи любимия!

През целия ден мислите й кръжаха в тясното пространство на безизходицата — нямаше начин да заобиколи заповедта на Янагисава, без да изложи на опасност семейството си! Ако забави убийството, Янагисава ще намери някой друг да свърши поръчението, а роднините й ще бъдат наказани заради провала й. Ако каже на Сано за тайния замисъл срещу него и двамата заедно разиграят мнимата му смърт… Не, познаваше Сано достатъчно добре, за да е наясно, че той никога не би се съгласил. Ако погуби Янагисава, никога няма да успее да избяга. Дори и ако се самоубие, пак няма да обезпечи сигурността на Сано и на семейството си. Оставаше само една възможност — най-гибелната! Сано трябваше да умре, от собствената й ръка, незабавно!

Опита се да сдържи сълзите си. Опря ухо до хартиената врата и се заслуша. Дълбокото дишане на Сано потвърди онова, което й бе подсказала интуицията. Той спеше дълбоко. Тя изчака още малко, за да е сигурна в действието на упойващия прах. После събра целия си кураж и отвори вратата.

Той лежеше по корем, подложил ръце под главата си, с лице към нея. Сънят бе отмил тревогата и той и изглеждаше някак по-млад, по-невинен и по-спокоен. Тя преглътна надигналата се жалост, прекоси стаята и коленичи до него. С несигурни ръце свали от косите си дълга дървена фиба с черна лакирана главичка, оформена като дамско ветрило. Дръпна фибата откъм тъпия край, кухата дървена обвивка се отвори и разкри стоманено острие — тънко като игла.

Сълзите й рукнаха, но тя ги изтри с пръсти. Стиснала фибата в треперещата си дясна ръка, тя положи лявата в основата на Сановия врат. Усети равномерно пулсиращата му кръв и в тялото й се надигна пак онази сладостна тръпка. Бавно и нежно прокара ръка надолу към кръста. Пръстите й, мокри от сълзите, оставиха влажна диря по кожата му. Внимателно опипа прешлените по гръбначния му стълб. Ръката със смъртоносната игла престана да трепери. Изведнъж се видя пак там, в класната стая на училището за нинджа. На масата пред нея лежеше гол мъж, проснат по очи, а около него се бяха струпали ученички. Бяха в час по анатомия и баща й обучаваше осемгодишните деца:

— Ето тук, между прешлените — и докосна определено място върху гръбначния стълб на младежа, — тук забивате иглата. Смъртта е мигновена, а иглата не оставя следи…

Аой намери заученото място върху гръбнака на Сано. Опря острието в кожата и отново чу гласа на баща си:

— Убийството е последната и най-малко приемлива възможност. Но когато дойде време, трябва да действаш без колебание. Защото безопасността на всички ни зависи от теб…

Аой отмести пръст, освобождавайки мястото между двата прешлена. Вдигна фибата, за да замахне с нея в решителен удар, но в този миг някакъв последен остатък от собственото й аз въстана срещу силите, които я бяха обсебили. Тя застина вцепенена цял един безкраен миг. После пусна фибата и се свлече на футона до Сано. Притисна се в него и зарида.