Лора Роуланд - Иредзуми

Женските жилищни помещения в замъка Едо заемаха най-уединената част във вътрешността на главния дворец, известна като „вътрешното крило“. Пътят дотам преведе Сано и Хирата през няколко приемни зали, държавни канцеларии, заседателни помещения и виещи се коридори. Зловеща атмосфера бе потиснала обичайната суетня в двореца. Колкото повече се разпространяваше вестта за ужасяващата смърт на наложницата, толкова повече служители се скупчваха на групи и тревожно обсъждаха случилото се. Въоръжени стражи патрулираха по коридорите в случай на нови безредици. Великата бюрократична машина на Токугава бе замряла. Сано ясно си даваше сметка за сериозните последици, които една епидемия можеше да има за цялата страна, затова тайно се надяваше смъртта на Харуме да се окаже просто изолиран инцидент.

Вътрешното крило бе отделено от останалите части на двореца с масивна дъбова порта, обкована с желязо и украсена с дърворезби на цветя и птици. Женските помещения включваха покоите на майката на шогуна, жилището на съпругата му, стаите на наложниците и на тяхната прислуга и отделенията за дворцовите готвачи и камериерки. Двама пазачи охраняваха портите.

— Тук сме по нареждане на негово превъзходителство, за да разследваме смъртта на сокушицу Харуме — каза Сано.

Пазачите се поклониха, отвориха вратите и пуснаха сосакан и помощника му в тесен, осветен от фенери коридор. Вратата зад тях се затвори с глух кънтящ звук.

— Никога досега не съм идвал тук — каза Хирата, с приглушен от благоговение глас. — А вие?

— И аз — отвърна Сано.

Усети смесица от любопитство и тревожен трепет.

— Познавате ли някого във вътрешното крило?

В качеството си на сосакан Сано имаше свободен достъп до повечето части на двореца. Той познаваше иззиданите му проходи и градини, родовия храм на клана Токугава, терена за тренировки по бойни изкуства, горския резерват, административния район, в който живееше и самият той, външната част на двореца и дори личните покои на шогуна. Но женското крило бе затворено за всички мъже, с изключение на няколко внимателно подбрани пазачи, лекари и близки служители. Сано не беше сред тях.

— Познавам по физиономия някои слуги и низши чиновници — каза той — и веднъж оглавявах военен ескорт, който придружаваше майката на шогуна при поклонението й в храма Зоджо. Но задълженията ми никога не са включвали пряк контакт с когото и да било от вътрешното крило… — Сано имаше неприятното усещане, че навлиза в чужда територия. — Е, да започваме — каза той, придавайки увереност на гласа си въпреки съжалението заради отложеното сватбено празненство. Колко още трябваше да чакат, преди двамата с Рейко да бъдат заедно? Сано пое нататък по коридора, като потисна инстинктивното си желание да стъпва на пръсти.

Лакираният до блясък кипарисов под отразяваше неясните изкривени образи на Сано и Хирата. Таванът бе украсен с изрисувани цветя. Незаетите стаи бяха пълни със сандъци от полирано дърво, шкафове с инкрустации и щедро изписани паравани, мангали за дървени въглища, лъскави огледала, събрани на купчини пищни кимона и луксозни принадлежности — гребени, фиби и стъкленици с мазила. Стените бяха изписани в златно, а в баните все още вдигаха пара пълни дървени вани. Коридорът бе пуст, но зад хартиените стени и решетъчните прегради се движеха безброй неясни фигури. Когато Сано и Хирата отминаваха, вратите се открехваха и през процепите надничаха уплашени очи. Отнякъде звучеше тъжна мелодия на шамисен 3 3 Японска старинна триструнна китара — Б.пр. .

Приглушени женски гласове изпълваха въздуха, наситен със сладкия аромат на парфюм и благовонни мехлеми.

В този претъпкан кошер самите стени сякаш се свиваха и разширяваха в ритъма на женското дишане. Сано бе чувал слухове за екстравагантни забавления, за тайни интриги и бягства. Но какъв можеше да бъде неговият принос към разгадаването на една мистериозна смърт от фатална болест в това уединено светилище?

Сано хвърли поглед към Хирата. Върху широкото лице на младежа бе изписана напрегната решителност. Той крачеше с присвити рамене, като внимателно пристъпваше напред, сякаш се боеше да не вдига шум или да не заема твърде много място. Въпреки собственото си притеснение Сано се усмихна — и двамата изобщо не се чувстваха в свои води на това място.

Сано, син на ронин — самурай без господар, — някога бе изкарвал прехраната си като инструктор в школата по бойни изкуства на баща си, както и като учител по история. Семейни връзки му бяха осигурили поста на йорики — началник на отдел в силите на реда. Още докато разследваше първия си случай, бе имал шанс да спаси живота на шогуна, заради което се бе издигнал на настоящия пост.