Лора Роуланд - Иредзуми

С внимателни движения Харуме обръсна пухкавия триъгълник на слабините си, като пускаше черните косъмчета на пода. После остави бръснача настрана и вдигна ножа.

С лице, все тъй забулено с белия воал, Рейко поднесе чашката саке към устните си и отпи. Церемонията се повтори три пъти. После помощничките напълниха отново чашката и я поднесоха на Сано. Той отпи своите три глътки, като си представяше, че усеща върху лакираното дърво мимолетната топлина, оставена от нежните пръсти на неговата невеста, и долавя вкуса на сладкото червило по ръба — техния първи, макар и непряк допир. Дали бракът им щеше да бъде не само взаимноизгоден съюз, но и сливане на сродни души в хармонично и чувствено съжителство?

Всеобща въздишка премина през множеството. Сан сан кудо, тройният обет на трите глътки, който скрепяваше брачния съюз, винаги извикваше подобни емоции у околните.

Помощничката сложи настрана чашката и напълни следващата. Този път Сано пи първи, отново три пъти, после Рейко стори същото. След като и третата, най-голямата чашка бе поднесена и сакето в нея — изпито, музиката на флейтата и барабана прозвуча отново. Сано потъна в безмълвен възторг. Сега двамата с Рейко бяха обвързани с брак и скоро той отново ще види лицето й…

Харуме докосна с острия нож нежната, току-що обръсната кожа и потръпна от допира на хладната стомана. Сърцето й блъскаше в гърдите, ръката й трепереше. Тя остави ножа и отново отпи от чашата. После затвори очи, призова образа на своя любим и спомена за ласките му. Димът от тамяна изпълни дробовете й с аромат на жасмин. Страстта й вдъхна смелост. Когато отвори очи, тялото й бе неподвижно, душата й — в покой. Тя отново взе ножа. Нанесе върху слабините си първия разрез, точно над цепнатината на своята женственост.

Бликна алена кръв. Харуме изстена приглушено. Сълзи запариха в очите й. Но тя избърса кръвта с края на пояса си, отново отпи от чашата и нанесе следващия разрез. Още болка и още кръв. Нови единайсет ивици и Харуме си отдъхна с облекчение. Най-тежкото бе зад гърба й. Сега предстоеше стъпката, която завинаги щеше да я обвърже с нейния любим.

Харуме отвори лакираната мастилница. Върху капачето бе прикрепена малка четчица с бамбукова дръжка, чиито меки косъмчета бяха напоени с блестящ черен туш. Тя внимателно нанесе туша върху разрезите, наслаждавайки се на хладината му — балсам за болката. С окървавения си пояс попи излишния туш и затвори мастилницата. После, докато отпиваше поредна глътка саке, се наслади на свършеното.

Завършената иредзуми, татуировка, бе с размера на нокътя на палеца й. Подобна украса върху това най-интимно място бе незаличим израз на вярност и отдаденост. Тя се надяваше, че никой няма да види иредзуми, докато косъмчетата пораснат отново и я скрият, защото трябваше да опази тайната си от другите наложници, от служителите в двореца и от самия шогун. А след като се скрие, само Харуме и нейният любим ще знаят, че я има, и безмерно ще ценят символа на единствения възможен брачен съюз между тях. Тя си наля нова чашка саке — нейния личен тост за вечната любов.

Но когато отпи, не можа да преглътне; сакето потече по брадичката й. Странна изтръпналост плъзна по устните и езика й. Гърлото й бе набъбнало и сковано, сякаш затъкнато с памук. Ледени тръпки плъзнаха по кожата й. Зави й се свят. Стаята се завъртя; пламъчетата на лампите — невероятно ярки — затанцуваха в кръг пред очите й. Изплашена, тя изпусна чашката. Какво ставаше с нея?

Внезапно й призля. Преви се на две, притиснала с ръце корема си, и повърна. Гореща кисела каша изпълни гърлото й, запуши ноздрите й, след което изригна от устата й на пода. Тя захъхри и се закашля, без да може да си поеме въздух. Обзета от паника, се изправи и понечи да тръгне към вратата. Но мускулите на краката й бяха омекнали; тя залитна, разпилявайки кадилата, бръснача, ножа и бурканчето с туш. Олюлявайки се, едва успя да стигне до вратата и да я отвори. Дрезгав вик се изтръгна от скованите й устни.

— Помощ!

Коридорът беше празен. Стиснала гърло, Харуме се устреми към гласовете, които й звучаха странно изкривени и далечни. Окачените на тавана горящи фенери, ярки като слънца, я заслепяваха. Движеше се пипнешком, опираше трескави ръце по стените. През мъглата, която все повече я обгръщаше, видя странни крилати същества, които се носеха подире й и все повече я настигаха. Остри нокти сграбчиха косите й. В ушите й отекнаха пронизителни писъци.

Демони!