Лора Роуланд - Иредзуми

— Какъв е този шум? — аристократичните му черти потъмняха от раздразнение и той се обърна към служителите си: — Идете, установете ъ-ъ… причината и сложете край на ъ-ъ… тази врява…

По коридора срещу сватбеното шествие с писъци се носеха десетки жени, някои облечени в блестящи копринени роби, други с прости памучни кимона на слугини. Всички те притискаха ръкави към носа и устата си с разширени от ужас очи. След тях тичаха дворцови служители, крещяха заповеди и се опитваха да въдворят ред, но жените не им обръщаха внимание.

— Пуснете ни да минем! — викаха те, изтласквайки сватбеното шествие към стената.

— Как смеят тези жени да се държат тъй непочтително? — възкликна жално Цунайоши. — Нима всички са обезумели? Стража… спрете ги!

Съдията Уеда и слугите предпазиха Рейко от тълпата, бързо разрастваща се от обзетите от паника гости, които тичешком напускаха банкетната зала. Блъснаха майката на Сано, но той успя да я хване, за да не падне.

— Бягайте! Всички сме обречени! — пищяха жените.

Появи се отряд стражи и насочи обзетите от истерия жени обратно към вътрешността на двореца. Участниците в сватбеното шествие и гостите се скупчиха в банкетната зала, подредена с маси и възглавници по пода. Група уплашени музиканти стискаха инструментите си, а прислужниците чакаха, готови да сервират.

— Какво означава всичко това? — шогунът изправи високата си черна шапка, килната в суматохата. — Аз… ъ-ъ… изисквам обяснение!

Началникът на стражите се поклони на Токугава Цунайоши.

— Поднасям ви извиненията си, ваше превъзходителство, но в женското крило възникна безредие. Вашата най-нова сокушицу Харуме току-що издъхна.

Главният дворцов лекар, облечен в тъмносинята роба на своята професия, добави:

— Смъртта й бе причинена от внезапна болест… Наложниците се разбягаха ужасени, че могат да се заразят.

Откъм доскоро празничното множество се разнесе тревожен ропот. Токугава Цунайоши ахна.

— Зараза? — лицето му пребледня и той покри носа и устата си с две ръце, за да не позволи на духа на болестта да влезе в него. — Нима искате да кажете, че… ъ-ъ… в двореца е избухнала епидемия? — диктатор с крехко здраве и с незначителен талант на главнокомандващ, той се обърна към Сано и съдията Уеда — следващите по ранг след него от присъстващите мъже: — Какво трябва да се направи в такъв случай?

— Да се отмени сватбеното тържество — отвърна съдията Уеда със съжаление — и гостите да се разотидат по домовете си. Аз ще се погрижа.

Сано, макар и слисан от този бедствен завършек на дългоочакваната си сватба, се притече на помощ на своя господар. Заразната болест бе сериозна тревога.

— В случай че наистина има епидемия, всички наложници трябва да бъдат поставени под карантина, за да се предотврати разпространението на болестта — Сано се разпореди началникът на охраната да се заеме с този въпрос и заповяда на дворцовия лекар да прегледа жените за симптоми. — А вие, ваше превъзходителство, трябва да останете в покоите си, за да не се разболеете!

— Ъ-ъ… да, разбира се — отвърна Токугава Цунайоши с явно облекчение, че някой друг поема нещата в свои ръце. Забързан към собствените си жилищни помещения, шогунът даде знак на висшите служители да го последват и извика на Сано:

— Ти трябва незабавно да разследваш причините за смъртта на тази Харуме! — обладан от страх за собствения си живот, той изглеждаше безразличен към загубата на своята наложница и към съдбата на другите си жени. И очевидно напълно бе забравил обещаната на Сано почивка. — Трябва да попречиш на болестта да ме стигне. Тръгвай незабавно!

— Ваше превъзходителство, но… — извика Сано след отдалечаващия се деспот и неговия антураж, но те не го чуха.

Хирата застана до своя господар. Двамата поеха нататък по коридора към женското крило. На тръгване Сано погледна през рамо и видя Рейко с белия сватбен воал, който се влачеше зад нея. Баща й и прислугата точно я извеждаха навън. Сано почувства силно раздразнение към шогуна за това, че не бе спазил обещанието си, и съжаление, че сватбеното празненство се отлага. Нима не бе заслужил малко покой и щастие? После потисна въздишката си. Безпрекословното подчинение на господаря бе най-висшата добродетел — тъй повеляваше Бушидо — Пътят на воина, моралният кодекс на самураите. Дългът преди всичко! За пореден път смъртта се превръщаше в център на вниманието му. Брачното щастие трябваше да почака.