Лора Роуланд - Иредзуми

— Елате да си починете, господарко моя — той я настани на един дънер далеч от ескорта, който ги чакаше. — Можем да гледаме работата от тази страна и да си побъбрим малко, преди да се върнем в замъка Едо.

С въздишка на облекчение Кейшо се настани на пъна.

— Толкова си внимателен, скъпи. За какво искаш да говорим?

Рюко вдъхна познатия мирис на парфюм, тютюнев дим и старост. Бяха заедно от толкова отдавна. Той бе научил наизуст нуждите й, навиците й, предпочитанията й — цялата информация, необходима, за да й угажда. И все пак доколко познаваше най-могъщата жена в Япония? С носталгия, изострена от настоящата опасност, си припомни деня, в който се бяха запознали. Токугава Цунайоши току-що бе обявен за шогун и Кейшо бе дошла в храма Зоджо да се помоли за дълго и успешно управление на своя син. Тя бе забелязала Рюко сред останалите свещеници — тогава той се отличаваше с несъмнена красота и привлекателност. Запознаха се и тя го хареса много. Не след дълго той стана личният й духовен наставник; премести се от храма Зоджо в замъка Едо, за да бъде на нейно разположение всеки път, когато тя имаше нужда от него. Нито я обичаше, нито я желаеше — та тя беше с двайсет години по-възрастна! — но щедростта й лично към него и към целия му монашески орден зависеше изцяло от сексуалните му умения. Ето защо търпеливо понасяше настроенията й, съобразяваше се с изискванията й, ласкаеше суетата й. Но отвъд финансовия си интерес Рюко усещаше мъчително родство с господарката Кейшо — и двамата бяха хора от простолюдието, издигнали се до неочаквани висини. Затова й бе искрено благодарен, че му дава всичко, от което той имаше нужда — богатство, власт, духовно удовлетворение и възможност да върши добро. Връзката им се радваше на значително дълголетие — бяха прекарали заедно почти десет години. Но след убийството на Харуме бъдещето им вече изглеждаше несигурно.

— Моите източници ми докладват, че сосакан Сано се… престарава в разследването на убийството… — каза колебливо Рюко. — Помощниците му са плъзнали навсякъде из вътрешното крило, а васалът му Хирата е открил откъде е отровата… Кушида е под домашен арест, но още не е обвинен… Този Сано явно не бърза да приключи разследването. При тези обстоятелства човек вероятно би трябвало да е особено предпазлив.

— О, да, Сано е много прецизен в работата си — каза господарката Кейшо. — На мен повече ми харесва Хирата… — тя се изкиска. — Мисля, че и той ме харесва.

Как може да е тъй лекомислена в подобен критичен момент! Рюко прикри нетърпението си и каза:

— Господарке моя, разследването на Сано може да попадне на сведения, уличаващи… всеки. Никой не е застрахован… — майката на шогуна го изгледа с недоумение и той си наложи да бъде по-директен. — Вие сте в опасност!

— Аз ли? Но аз няма защо да се страхувам…

Озадачен, Рюко се взря в простодушието й лице. Смяташе, че след всичките тези години можеше безпогрешно да разгадава смисъла на думите й, но сега не беше в състояние да определи дали казва истината.

— Вашата връзка с Харуме беше… нека кажем… не съвсем невинна — припомни й той.

Тя избухна във весел смях, който премина в пристъп на кашлица, и Рюко трябваше да я потупа по гърба, за да може тя да продължи.

— О, скъпи мой, ти си такъв моралист! Какво значение има, че понякога двете с Харуме се развличахме с малко креватен спорт? Навярно никой не смята, че това има нещо общо с убийството й!

Разбереше ли, сосакан Сано щеше да реши, че има! Или тя бе нагласила всичко така, че той никога да не научи?

— Вие му разрешихте достъп до вътрешното крило… — каза Рюко. — Доста неразумно, бих казал. Може би трябва да възпрепятстваме разследването, преди да е станало късно…

С гримаса на раздразнение Кейшо махна с ръка, отхвърляйки предложението.

— О, нека Сано разследва каквото си иска. Мен какво ме засяга? Аз не съм убийца. Невинна съм!

„Наистина ли?“, помисли си Рюко. За Кейшо се знаеше, че нееднократно се бе влюбвала до полуда в млади мъже и в жени… като Харуме. Те никога не успяваха да задоволят ненаситната й нужда от обожание и когато връзката им се изчерпеше, господарката Кейшо изпадаше в пристъп на ярост. И понякога ставаше отмъстителна. Два инцидента не даваха мира на Рюко. Единият бе свързан с младата наложница Праскова, а другият — с един пазач в двореца. И двамата бяха изчезнали внезапно от замъка Едо, след като бяха разочаровали майката на шогуна. Информаторите на Рюко му бяха донесли, че Кейшо се оплакала от любовниците си на върховното командване на Токугава. При все това никой не знаеше къде бяха отишли Праскова и пазачът и дали въобще са живи. Рюко предполагаше, че господарката Кейшо е заповядала да ги убият. Ако Сано научеше за това, щеше да реши, че Кейшо си е отмъстила и на Харуме!